Единственото, с което камилата разполага, са чифт дробове с индустриална дължина и глас на стадо магарета, разрязвани с моторен трион.
Тепик продължи напред сред виковете. Тико въртеше глава и я насочваше ту тук, ту там — триангулираше. Изви очите си бясно, докато прилагаше камилския трик да гледа Тепик през ноздрите си.
Камилата се изплю.
Тоест опита се.
Тепик сграбчи оглавника му и го дръпна.
— Хайде, ти копеле такова. Има вода. Можеш да я подушиш. Само трябва да изчислиш как да стигнеш дотам.
Тепик се обърна към войниците. Те го зяпаха в почуда, с изключение на онези, които не бяха свалили шлемовете си и го гледаха с метална кръвожадност.
Младежът грабна мях с вода от един, извади тапата и го изля на земята пред носа на Тико.
— Тук има река. Знаеш къде е, само трябва да отидеш там!
Войниците се спогледаха с безпокойство. Същото направиха и няколко тсортянци, които бяха дошли да видят какво става.
С треперещи крака Тико се изправи и започна да се върти в кръг. Тепик се вкопчи в него.
„…нека d е равно на 4 — изчисляваше отчаяно Тико, — нека а.d е равно на 90. Нека не-d е равно на 45…“
— Трябва ми пръчка! — извика Тепик, прелитайки покрай старшината. — Никога не разбират нищо освен ако не ги удариш с пръчка, за камилата е като препинателен знак!
— А меч става ли!
— Не!
Старшината се поколеба и след това даде на Тепик копието си.
Младежът го хвана откъм острата страна, пребори се да запази равновесие, след което стовари умело копието по хълбока на камилата, от което се вдигна облак прах и косми.
Тико спря. Ушите му се настроиха като сателитни чинии. Камилата се вторачи в стената от скали и завъртя очи. И когато Тепик сграбчи шепа козина и се придърпа нагоре, камилата се втурна да тича.
„… Мисли фрактално…“
— Ей, насочил си се точно към… — започна старшината.
Последва тишина. И се проточи доста дълго.
Старшината помръдна неспокойно. После погледна над скалите към тсортянците и улови погледа на водача им. В безмълвното разбирателство, споделяно от центуриони и старшини навсякъде по света, двамата се приближиха един към друг покрай скалите и спряха до едва забележимата пукнатина в камъка.
Тсортският старшина провлачи ръката си по скалата.
— Би трябвало да има следи от, нали се сещаш, косми на камила или нещо подобно….
— Или кръв — добави ефебецът.
— Предполагам, че е едно от ония необясними явления.
— А-а… В такъв случай всичко е наред.
Двамата мъже зяпнаха в камъка за известно време.
— Като мираж — каза тсортянецът услужливо.
— Да, едно от ония неща.
— Дори ми се стори, че чух чайка.
— Налудничаво, нали? Не се срещат по тези места.
Тсортянецът се изкашля учтиво и се обърна към хората си. После се наведе по-близо.
— Предполагам, че останалите от твоите хора ще дойдат наскоро? — попита той.
Ефебцът се приближи крачка напред и проговори със стиснати устни, докато погледът му явно оставаше закотвен към скалите.
— Точно така — отвърна той. — А твоите, ако мога да попитам?
— Да. Предполагам, че ще се наложи да ви изколим, ако нашите пристигнат първи.
— Не бих се учудил, ако и ние сме така. За жалост нищо не може да се направи.
— Това е едно от ония неща — съгласи се тсортянецът.
Другият кимна.
— Странен свят, като се замислиш.
— Като се замисли човек, тъй си е. — Старшината разхлаби нагръдника си, доволен, че е на сянка. — Дажбите добре ли са при теб?
— Нали знаеш. Не трябва да се оплакваме.
— Както при нас, честно казано.
— Щото ако се оплакваш, става още по-зле.
— Точно както при нас. А бе, случайно да се намират смокини при теб? Доста би ми се усладила една смокиня.
— Съжалявам.
— Просто питам.
— Имаме много фурми, ако ще ти свършат работа.
— Имаме си достатъчно фурми, мерси.
— Съжалявам.
Двамата мъже постояха още малко, зареяни в собствените си мисли. Тогава ефебецът отново си сложи шлема, а тсортянинът си стегна колана.
— Ясно, значи.
— Ясно, значи.
Изправиха рамене, вирнаха носове и се отдалечиха. Миг по-късно двамата едновременно се обърнаха и след като си размениха едва доловими смутени усмивки, се върнаха при хората си.
КНИГА ЧЕТВЪРТА
Книга за 101 неща, които едно момче може да направи в живота си
Тепик бе очаквал… …какво?
Вероятно разпльокване на плът върху скала. Или — въпреки, че това беше на самата граница на очакванията му — гледката на Старото Царство, разпростряло се под него.