Но не и студена влажна мъгла.
На науката й е известно, че съществуват много повече измерения от класическите четири. Учените твърдят, че останалите обикновено не въздействат на света, защото допълнителните измерения са твърде малки и се капсулират във себе си, и тъй като реалността е фрактална, по-голямата й част е набутана в самата себе си. Това или означава, че Вселената е пълна с повече чудеса, отколкото можем да се надяваме, че някога ще разгадаем, или по-вероятно, че учените постоянно си измислят разни неща в движение.
Но мултивселената бъка от малки измеренийца, пешеходни алеи на сътворението, където въображаеми същества могат спокойно да се размотават, без да бъдат прегазени от сериозната действителност. Понякога преминават през дупки в реалността и отмъстително въздействат на тази вселена, като раждат митове, легенди и обвинения, че си пиян и невменяем.
Именно в едно от тях бе влязъл Тико, вследствие на глупава грешка в изчисленията.
Легендите бяха правдиви. Сфинксът наистина бродеше по границите на царството. Легендите просто не разясняваха за какъв вид граници става дума.
Сфинксът е нереално създание. Той съществува единствено защото някой си го е представил. Всеизвестно е, че в една безкрайна Вселена всичко, което може да бъде измислено, би трябвало да съществува някъде, а повечето подобни неща не биха успели да просъществуват в добре дефинирана пространствено-времева рамка и биват избутвани в някое странично измерение. Това може донякъде да обясни хроничната раздразнителност на Сфинкса, въпреки че всяко създание с тяло на лъв, гърди на жена и криле на орел ще има сериозен проблем с идентичността си и не му трябва много, за да се разгневи.
И той бе измислил Гатанката.
В различните измерения тя бе осигурила на Сфинкса значителни забавления и неизброими гощавки.
Това не беше известно на Тепик, когато водеше Тико през плаващите мъгли, но хрущенето на кости под краката му даваше достатъчно добра идея за същността на нещата.
Много хора бяха умрели тук. Имаше основание да се предположи, че по-късно пристигналите са видели костите на предшествениците си, следователно са продължили нататък крадешком. И това явно не бе им помогнало.
Значи нямаше смисъл да се промъкваш скришом. Освен това някои от камъните, които изникваха от мъглата, имаха много обезпокояващи форми. Този тук, например, изглеждаше точно като…
— Спри! — заповяда Сфинксът.
Не се чуваше никакъв звук освен от втечняването на капчици в мъглата и понякога от смучещия нос на Тико, който от време на време се опитваше да изтегли влагата от въздуха.
— Ти си сфинкс — каза Тепик.
— Сфинксът — поправи го Сфинксът.
— Леле. Вкъщи имаме страшно много твои статуи. — Той погледна нагоре, а след това още по-нагоре. — Представях си те по-малък.
— Трепери, смъртнико, защото си в присъствието на мъдрия и ужасяващия — Сфинксът примига. — Ония статуи добре ли изглеждат?
— Не могат да се сравнят с теб — Тепик беше искрен.
— Наистина ли? Обикновено хората ми оплескват носа. Казвали са ми, че десният ми профил изглежда страхотно и…
На Сфинкса му просветна, че се отклонява. Създанието се изкашля строго.
— Преди да минеш, о, смъртнико трябва да отговориш на гатанката ми.
— Защо? — попита Тепик.
— Какво? — Сфинксът отново примига. Не бе проектиран за подобен род въпроси. — Защо ли? Защо ли? Защото… ъ-ъ… Защото, задръж за малко де, а да, защото ще ти отхапя главата, ако не ми отговориш. Да, мисля, че това беше причината.
— Ясно — каза Тепик. — Да я чуем тогава.
Сфинксът прочисти гърлото си и издаде звук като рев на празен камион на заден ход в каменоломна.
— Кое върви на четири крака сутринта, на два по обяд и на три вечерта? — попита Сфинксът самодоволно.
Тепик се замисли.
— Трудничка гатанка — призна след време.
— Най-трудната.
— Ъ-ъ.
— Никога няма да се сетиш.
— Ммм…
— Би ли си свалил дрехите, докато мислиш? Конците ме дразнят страхотно, като се заплитат в зъбите ми.
— Да не е някакъв вид животно, на което отново му поникват крака, след като са…
— Изцяло в погрешна посока си.
Сфинксът протегна лапи и извади ноктите си.
— А.
— Нямаш ни най-малка представа, нали?
— Продължавам да мисля.
— Никога няма да познаеш.
— Прав си.
Тепик погледна към ноктите. Това не е истинско войнствено животно, рече си успокоително, твърде надарено е. Освен това бюстът определено ще му пречи, дори и мозъкът да не го стори.
— Отговорът е ЧОВЕК — каза Сфинксът. — А сега, моля те, не тръгвай да се защитаваш, че в кръвта ти ще се отделят неприятни химикали.