— Не те виня. Та какъв е отговорът, казваш?
Тепик се почеса по носа.
— Нямам си и понятие. Освен, нали разбираш — казвам го съвсем наслуки, ако не е ЧОВЕК.
Сфинксът се втренчи в него.
— Идвал си и преди, нали? — попита той обвинително.
— Не.
— Тогава някой се е разприказвал, така ли?
— Кой може да се е разприказвал? Някой отгатвал ли е досега?
— Не!
— Видя ли? Никой не може да е проговорил, нали?
Сфинксът ядно задраска с нокти по камъка си.
— Предполагам, че трябва да те пусна да продължиш в такъв случай — измърмори той.
— Благодаря.
— Много ще съм ти признателен, ако не споделиш отговора с никого — студено изрече Сфинксът. — Не искам останалите хора да се почувстват лишени от тръпката.
Тепик се изкатери върху един камък, а след това и върху Тико.
— Не се безпокой за това — каза той и пришпори камилата.
Не можеше да не забележи начина, по който Сфинксът движеше устните си, сякаш се опитваше да уточни нещо.
Тико не бе изминал повече от двайсетина метра, когато зад него изригна гневен рев. Веднъж в живота си камилата забрави етикета, който гласеше, че трябва да бъде ударена с пръчка, преди да направи каквото и да било. И четирите й крака се удариха в пясъка и здравата се отблъснаха.
Този път беше схванал всичко точно.
Жреците се побъркваха.
Не че боговете не им се подчиняваха. Боговете не им обръщаха внимание.
Боговете си бяха такива от край време. Огромни умения бяха необходими, за да накараш някой бог да ти се подчини, а жреците трябваше винаги да са нащрек. Например ако бутнеш камък от някоя скала и отправиш бързата молитва към боговете, за да падне долу, със сигурност ще бъде чута. По същия начин боговете се грижеха да залязва слънцето и звездите да се появяват. Всяка молба до боговете, палмите да растат с корените си в почвата и листата на върха си, биваше благосклонно одобрявана. Като цяло всеки жрец, на когото му се занимаваше с подобен род неща, можеше да си осигури висока степен на успеваемост.
Едно е боговете да не ти обръщат внимание, когато са невидими и надалеко, и съвсем друго, когато се размотават наоколо. Чувстваш се страшно глупаво.
— Защо не слушат? — попита, облян в сълзи, върховният жрец на Тег Конеглавия Бог на Земеделието.
Последно бяха видели Тег да седи в една нива, да скубе жито и да се кикоти.
Останалите върховни жреци не се справяха по-добре.
Осветени с годините ритуали бяха изпълвали двореца със сладникав синкав дим и сготвили достатъчно породист и разнопороден добитък, за да нахранят народа по време на голям глад, но боговете продължаваха да прииждат в Старото Царство, сякаш си беше тяхно, а на хората се определяше статут най-много на насекоми.
Тълпите все още бяха отвън. Религията бе господствала в Старото Царство през по-голямата част от седемдесетвековното му съществуване. В ума на всеки жрец имаше ярка представа какво би го сполетяло, ако хората за момент си помислят, че религията вече не властва.
— И така, Диос — каза Кууми. — Обръщаме се към теб. Как ще ни наредиш да постъпим сега?
Диос седеше мрачно на стъпалата на трона, забил унил взор в пода. Боговете не слушаха. Това си го знаеше. От всички хора той го знаеше най-добре, но преди нямаше значение. Стигаше и да симулираш дейност, а после да дадеш отговора. Ритуалът беше важен, а не боговете. Те са създадени да изпълняват ролята си на мегафон, защото хората кого другиго биха слушали?
Докато се бореше да мисли трезво, ръцете му изпълниха движенията на Ритуала на Седмия час, напътствани от невронни команди, твърди и непроменливи като кристали.
— Всичко ли опитахте?
— Всичко, което ни посъветва, о, Диос — потвърди Кууми. Изчака повечето от жреците да им обърнат внимание и продължи на доста висок глас:
— Ако царят беше тук, щеше да се застъпи за нас.
Долови погледа на жрицата на Сардук. Не бе обсъждал нищо с нея — какво ли пък имаше да се обсъжда? Но подозираше, че в нея се таи сродно, горчиво чувство. Тя не харесваше Диос особено, но и не изпитваше чак такова страхопочитание към него както останалите.
— Казах ви, че царят е мъртъв.
— Да, чухме те. Но изглежда, че липсва труп, о, Диос. Въпреки това ти вярваме, защото това са думи на великия Диос, и не обръщаме внимание на зловредни бунтовнически слухове.
Жреците мълчаха. И зловредни бунтовнически слухове ли имаше? А и някой вече спомена за мълвата, нали? Нещо определено не беше наред.
— Случвало се е доста често в миналото — вметна жрицата като по поръчка. — Когато царството е заплашено или реката не прелива, царят отива да се застъпи за нас пред боговете. Бива изпратен да се застъпи за нас пред боговете.