— Не можем да им позволим да унищожат кораба – каза Мърф. – Ако това стане, никога няма да открием Кензит.
— Какви са тактическите ни възможности?
— Откриването на огън се изключва при наличието на заложници.
— Не можем да пратим и водолази да атакуват – добави Линда. – Дори при това вълнение те ще бъдат забелязани много преди да стигнат до подводницата. Ще избият всички на борда, преди да сме ги доближили и на трийсет метра.
Вероятно така или иначе ще избият всички – изтъкна Мърф.
Предвид онова, което беше видял Макс от действията на Кензит и Базен, той не се съмняваше, че заложниците са в смъртна опасност каквото и да предприемеха.
— Трябва да направим нещо – каза Мърф.
— Ами ако… – започна Макс и млъкна. Внезапно му хрумна идея, която би могла да проработи, но ако някой наистина подслушваше разговорите им, трябваше да рискува и да я задейства, без да се посъветва с никого
— Ами ако какво? – попита Мърф.
Макс поклати глава, сякаш беше раздразнен на себе си.
— Нищо. Прекалено е смахнато. Трябва да отстъпим.
— И просто да ги оставим да заличат сведенията, които търсим ли?
— Нямаме избор – отвърна Макс с надеждата, че звучи убедително. После се обади на басейна. – Дайте ми Еди.
Когато Еди се обади, Макс каза:
— Имаме си компания, шестима неприятели накацали на подводница, натоварена с бидони с експлозиви.
— Но в момента петима наши копаят долу, трябва да излязат за декомпресия.
— Знам. В подводницата има заложници, така че трябва да се погрижим да не пострадат. Искам ти и Линк да вземете за всеки случай по един SРР.
— За всеки случай ли? – обърка се Еди.
— Съжалявам, но в момента не мога да обясня. Когато слезете, прати хората горе, а вие двамата се скрийте в ППХ. – Макс се надяваше, че преносимият подводен хабитат ще осигури убежище за Еди и Линк. – Изчакайте сигнала ми, че заложниците са вън от опасност. Ще го познаете, когато го чуете. Разполагате с десетина минути, преди подводницата да пристигне, така че побързайте.
— Разбрано. – Еди затвори.
— SPP? – учуди се Мърф. – Но нали каза…
— Макс го прекъсна, преди да е изтърсил още нещо.
— Искам да ми се довериш. – После се обърна към всички в оперативния център. – Няма да позволим заложниците да бъдат убити. Разбрахте ли? Всички кимнаха, но Макс виждаше, че са объркани.
Само че му се доверяваха. Затова никой не попита защо праща Еди и Линк с подводни пистолети SPP-1, които изстрелваха смъртоносни стоманени стрелички, създадени за специалните части от времето на Студената война и придобити от Корпорацията.
Екипажът знаеше, че Макс праща хората си в битка.
36.
Берлин
Хуан изтича по следите до ъгъла на сградата, където те изчезваха в подлез под трамвайна лиши. В другия край зърна силуета на Базен, бързащ към паркиран джип „Мерцедес“. Той скочи вътре, запали и се понесе право към Хуан.
Хуан стреля два пъти в предното стъкло, преди да му се наложи да се хвърли настрани. Куршумите не улучиха целта си. Хуан се затича към аудито.
Ерик беше успял да си пробие път през тълпата студенти и тъкмо бе стигнал до колата. Хуан посочи отдалечаващия се джип,
— Базен се измъква! Влизай.
Електронното запалване се задейства, Хуан форсира двигателя и превключи на скорост, преди Ерик да е затворил вратата. Гумите захапаха снега и се разнесе метално стържене – Хуан одраска паркиралата пред тях кола в стремежа си по-бързо да излезе от паркинга.
Мерцедесът зави с поднасяне на ъгъла и изчезна от поглед. Хуан настъпи газта. Четирите гуми на аудито се завъртяха бясно в търсене на сцепление с хлъзгавия път.
Мерцедесът беше по-тежък и се движеше по-сигурно, но по-лекото ауди имаше предимство с двойната си предавка. Хуан го настигаше и се намираше на половин пресечка зад него, когато мерцедесът започна да прави серия остри завои в опит да се отскубне
— Въпреки че движението не бе натоварено, пак имаше много коли, през които да се провират. Мерцедесът блъсна едно волво, докато го задминаваше, и седанът се завъртя пред аудито. Хуан рязко завъртя кормилото, за да не блъсне напречно колата с пищящия й шофьор.
— Ще убие някого, ако не го спрем – каза Ерик.
— Работя по въпроса – процеди през зъби Хуан.
— Завиха на поредния ъгъл, мерцедесът удари паркирани коли и Хуан се понесе след него като състезател на рали, бързаш към финала. Доближи аудито до задната броня на джипа и рязко завъртя волана наляво. Мерцедесът поднесе странично, но имаше достатъчно мощност, за да не се завърти.