Хуан се втурна напред и се хвърли, като сграбя ръката на наемника, преди да е изскочил навън. Базен увисна на ръба.
— Не и преди да взема това – промърмори Хуан и бръкна в пазвата му. Пръстите му сграбчиха дисертацията и той я издърпа.
Само че Базен също беше сграбчил документа го отвори. Наведе се навън и тежестта му стана твърде голяма, за да може Хуан да го задържи с една ръка. Базен падна, все още стиснал втората половина от дисертацията, която се беше разкъсала, оставяйки другата у Хуан.
Базен пъргаво се претърколи в снега, след което скочи на крака и се втурна към някаква пресечка. Хуан пък изтича в кабината, изрита чантата от пода и натисна голямото червено копче, надявайки се, че това е аварийна спирачка.
Спирачките запищяха, трамваят залитна и се плъзна по релсите. Намали до трийсет километра в час, когато стигна завоя. Наклони се на една страна, но не дерайлира, след което спря насред кръстовището.
Хуан отвори вратата и в същия миг Ерик спря аудито до нея.
— Добре ли си? – попита, докато Хуан се качваше.
— Нищо ми няма – с отвращение отвърна Хуан. Но Базен се измъкна.
— С дисертацията ли?
— С половината. – Той показа на Ерик разкъсания документ.
— Мога да започна да превеждам още в самолета. Да се надяваме, че ще е достатъчно, за да открием върху какво работи Кензит.
— Да се връщаме на летището преди цялата берлинска полиция да тръгне да ни задава въпроси.
Ерик потегли, докато приближаващият вой на полицейските сирени отекваше от околните сгради.
37.
Мартиника
— Подводницата е на трийсет метра от носа на „Рорайма“ – докладва Линда, загледана в показанията на пасивния сонар.
— Какво става с нашите водолази?
— Всички се върнаха в басейна – съобщи Хали. – Мак Ди каза, че е забелязал нещо, което би могло да е ъгъл на кутия за снимки, но кислородът му свършил, преди да успее да я изрови.
— Не можем ли да я хванем с робота?
— Според него Малкия маниак няма да успее да стигне дотам. Била в някакъв ъгъл и трябвало да пъхне ръката си. Казал на Еди къде е, докато се разминавали. – Маските, които носеха, покриваха целите им лица и им позволяваха да общуват, когато са допрени под водата.
— Къде са Еди и Линк в момента? – попита Мак и се обърна към Мърф, който продължаваше да управлява робота.
— Камерата показва, че са в преносимия подводен хабитат – отвърна Мърф. – От подводницата не би трябвало да ги виждат.
ППХ представляваше наду ваем купол, който бе закрепен за „Рорайма“ и съдържаше въздушен мехур, така че водолазите да могат да си почиват, да обсъдят работата си и дори да пийнат глътка вода.
Макс знаеше, че Мърф умира от любопитство какао припят двамата долу, но се радваше, че той разбира достатъчно, за да не задава въпроси, когато не би трябвало.
Предната част на подводницата беше на път да се озове на двайсет метра над разпадащия се нос на „Рорайма”. Макс не можеше да чака повече. Това бе най-близкото разстояние, на което подводницата щеше да доближи „Орегон“, преди да започнат да изхвърлят бидоните с експлозиви.
— Линда, приготви се да изпратиш единичен пинг.
Всички очи се обърнаха към Макс. Линда беше шокирана от заповедта.
— Но Еди и Линк…
— Ще бъдат в безопасност в ППХ. – „Надявам се“, помисли си той, но не го изрече на глас. – Това е единственото, което мога да измисля, за да спасим заложниците. Съжалявам, че не ви казах преди, но ако системите ни за сигурност наистина са компрометирани, не бих искал онези, които ни подслушват, да разберат какво съм намислил.
Линда кимна и вдигна пръст над копчето, което щеше да активира сонара.
Пасивният сонар засича подводници по шума, издаван от самите тях. Активният сонар пък изпраща звукови сигнали, които се отразяват и създават изображение на обекта. По същия начин делфините откриват рибни ята; освен това се смята, че те използват сигналите, за да зашеметят рибата. Сигналите им с мощност около двеста и двайсет децибела са сред най-силните шумове, издавани от живо същество.
Активният пинг на сонара на „Орегон“ беше с мощност двеста и четирийсет децибела. Ако някой водолаз извадеше лошия късмет да се намира в близост до предавателя при изпращането на сигнал, вътрешните му органи биха се превърнали в желе и той би загинал моментално. Подводницата се намираше на триста метра, така че сигналът щеше само да зашемети водолазите като зашеметяваща граната. Еди и Линк щяха да бъдат защитени в ПИХ, тъй като белите им дробове и ушите щяха да са над нивото на водата и въздействието на звука щеше да бъде намалено при преминаването му от водата във въздуха. Заложниците бяха защитени поради същата причина. Еди и Линк щяха да имат няколко минути да атакуват замаяните водолази на подводницата.