Подводницата беше частично повредена. Голяма част от тръбата липсваше, а корпусът беше огънат навътре. За щастие, нямаше признаци за изпускане на въздух.
Еди отиде при купола на кабината и почука по нея, стряскайки водача. Вдигна палци – знак на водолазите да излезе на повърхността. Онзи поклати глава и започна да дрънка на френски, като жестикулираше към мястото на експлозията, а после към уредите. На Еди не му бе нужно да знае езика, за да разбере, че взривът е повредил управлението на подводницата.
Огледа мястото на експлозията и видя няколко стърчащи от корпуса жици. Подводницата не можеше да се движи самостоятелно.
Пилотът изтича от кабината в помещението за пътниците и Еди заплува успоредно с него. Пилотът развърза някакъв замаян младеж, след което изтича при бидона с експлозиви. Еди с ужас осъзна, че се кани да го отвори, без да знае дали не е нагласен да избухне.
Заблъска по прозореца, за да привлече вниманието му. Заклати яростно глава и имитира експлозия с ръце. Пилотът схвана и се дръпна назад. Отиде до прозореца и посочи бидона, после часовника си. После сви пръстите на едната ръка и ги разпери – общо три пъти.
Еди кимна. Петнайсет минути, преди бидонът да експлодира.
Появи се Линк. Еди му махна да приближи и двамата допряха маските си.
— Погрижих се за тримата от левия борд – съобщи Линк и огледа пораженията от експлозията. – Това трябва да е думкането, което чух.
— Подводницата е повредена и не може да се движи – каза Еди. – И имаме петнайсет минути преди онзи бидон вътре да се взриви.
— Което вероятно означава, че имаме петнайсет минути, преди всички да се взривят, включително и онзи в „Рорайма“.
— Не можем да отворим люка на тази дълбочина, за да евакуираме пътниците.
— Дори да можем, ще се издавят, преди да ги изкараме на повърхността.
— Да. Изнасяй се към „Орегон“. Ще ни трябва помощ да извадим подводницата.
— Ами ти?
— Ще се опитам да взема кутията, преди бомбата да гръмне.
— Ще се върна с кавалерията – увери го Линк и зарита с мощните си крака към басейна на „Орегон“.
Еди се обърна към прозореца и видя пилота, който го гледаше умоляващо.
— Aidez-nous – каза човекът.
Еди го разбра. „Помогнете ни.“
Той се усмихна и направи знака ОК. – „Помощта идва.“
После заплува надолу към недрата на „Рорайма*.
Докато Линк плуваше към „Орегон“, Макс и останалите в оперативния център го гледаха на големия екран благодарение на спуснатата в басейна камера. Линк не беше прекарал долу достатъчно дълго, за да се нуждае от спиране за декомпресия, така че изплува направо.
Макс нареди на техника да го свърже преди още да е излязъл от водата.
— Къде е Еди? – попита той.
— Опитва се да вземе кутията – отговори Линк. Картината от робота потвърди, че Еди вдига облаци тиня, ровейки сред останките. – Имаме обаче по-голям проблем. Бидонът в подводницата ще гръмне след тринайсет минути, а управлението не работи. Вътре са в капан.
При толкова малко останало време Макс не можеше да си позволи лукса да обсъжда двата основни начина да издигнат потопен съд – чрез изтегляне или с прикрепяне на надуваеми балони. Те трябваше да бъдат разположени на точно определени места и да бъдат надути едновременно, за да издигнат подводницата, без да я преобърнат. Най-добрият избор бе да използват един от крановете на палубата. Не се налагаше да издигнат съда изцяло от водата, а само колкото да отворят люка, без да издавят пътниците.
— Линда, закарай ни веднага над подводницата – нареди той. – Прати някого на първи кран и водолазите да закрепят въжетата. – После даде инструкции на Линк какво да прави.
Линда се втурна към пулта за управление. Нямаха спусната котва. „Орегон“ стоеше на място с помощта на дюзите си. Тя насочи кораба към „Рорайма“ и майсторски го разположи така, че лъкът на крана да се озове точно над подводницата.
След като водолазите излязоха с Линк, Макс нареди да затворят вратите на басейна. Не искаше заложниците да видят необичайната конфигурация, докато ги издигат на повърхността.
Не се тревожеше, че може да повреди още повече подводницата. Най-важното в момента бе бързината. Беше спуснал камера с куката на крана, за да може да наблюдава какво става на борда. Пет минути по-късно Линк докладва, че са готови. Макс даде заповед и въжето започна да се прибира, опъна се и подводницата се издигна към повърхността. Водолазите я последваха, с изключение на Линк, който се спусна и излезе извън обхвата на камерата. В същото време Макс нареди да спуснат спасителна лодка и да прехвърлят заложниците в нея.