Докато подводницата се издигаше, Макс отиде при Мърф, който наблюдаваше работата на Еди от монитора на робота. Мътната вода не позволяваше да се вижда ясно, но той продължаваше да копае.
— Какво е това? – попита Макс, когато забеляза някакво движение в горната част на екрана. Помисли си, че може би е Линк, отишъл да помогне на Еди. Ала се оказа парче стомана, вероятно откъснато от падналия бидон.
Макс се смрази.
— Предупреди го!
— Няма време – каза Мърф и подкара Малкия маниак напред към падащите отломки. Секунди по-късно роботът се килна и екранът потъмня.
Макс и Мърф се спогледаха с ужас, но нямаше какво да направят. Трябваше да се съсредоточат върху спасяването на заложниците.
— Време? – попита Макс.
— Имат четири минути, ако пилотът на подводницата е бил точен – отвърна Хали.
Белият корпус на подводницата се появи на повърхността и водолазите тутакси се заеха да отворят люка. Заложниците, които бяха развързани от пилота, забързаха навън и се качиха в спасителната лодка. Когато всички бяха евакуирани, водолазите се качиха при тях, като последният откачи въжето на крана.
Вместо да се насочи към „Орегон“, спасителната лодка се отдалечи възможно най-бързо от подводницата, която продължаваше да се носи на повърхността с бидони с експлозиви по понтоните и на задната кърма.
— Линда, махни ни оттук.
В очите й се четеше същата болка, каквато изпитваше и той, че оставят Линк и Еди, но Макс трябваше на първо място да се погрижи за безопасността на кораба. Линда включи на пълна мощност и революционните магнитохидронамични двигатели задвижиха „Орегон“ по-бързо, отколкото имаше право да се движи един товарен кораб. Макс гледаше как подводницата се смалява в далечината.
Хали беше прехвърлил обратното броене на екрана. Когато броячът стигна до нулата, всички се стегнаха.
Не се случи нищо. Изтекоха още няколко секунди. Пак нищо.
Мърф сви рамене.
— Може пък хората на Кензит да не са толкова добри в…
Е Прекъсна го огромен огнен гейзер, който разцепи подводницата, захвърляйки парчета метал на стотица метри във всички посоки. Гърмът от експлозията отекна в оперативния център две секунди по-късно.
— Май избързах със заключенията – призна Мърф, след като ехото заглъхна.
— Как е спасителната лодка? – обърна се Макс към Хали.
—Няколко парчета от подводницата са ги ударили, но няма поражения и ранени.
Макс кимна.
— Линда, обърни и ни върни при „Рорайма“. Предупреди още водолази да са готови да търсят Еди и Линк. Спасителната лодка също да се насочи натам.
Линда обърна „Орегон“ и заплаваха обратно към корабокрушението. Само няколко парчета от подводницата се носеха на повърхността.
Докато приближаваха „Рорайма“, Макс забеляза две глави на повърхността. Уплашен, че е станало най-лошото, той накара Мърф да увеличи картината от камерата.
Вместо безжизнените тела, които бе очаквал да види да се носят по вълните, зърна Еди и Линк да махат усмихнати на „Орегон“. В дясната си ръка Еди вържеше блестяща метална кутия с размерите на книга. Спасителната лодка приближи да ги прибере.
Макс въздъхна с облекчение и тупна Мърф по рамото.
— Добра маневра с Малкия маниак – каза той. – Може би това е спасило живота на Еди.
Мърф показно изпука с кокалчетата на пръстите си.
— И всичко за един ден работа.
— Просто ще удържаме от дела ти, докато не се съберат пари за нов робот.
Мърф се разсмя, после видя, че Макс не се смее. Изгледа го сериозно и направи гримаса.
— Много смешно.
Макс намигна на Линда и двамата се засмяха безмълвно.
— Макс – повика Хали, – Хуан се обажда.
Макс отиде при него и взе слушалката.
— Ето го и мистериозния човек – каза той. – Пропуснахте целия купон, докато се шляехте кой знае къде.
— Знам. Хали ме запозна набързо.
— Вече можеш ли да ми кажеш къде сте?
— В Берлин. И ние имахме малко перипетии.
— С Ерик добре ли сте?
— Успяхме да се доберем до летището незабелязани. Ако се появи полицията, ще твърдим, че сме се озовали съвсем случайно на местопроизшествието.
— Вече можеш ли да ми кажеш каква беше тази свръхсекретна мисия?
— Точно затова се обаждам. Докато карах към летището, Ерик преглеждаше част от една дисертация, до която се добрахме в университета, с помощта на преводаческото приложение на телефона си. Дисертацията е написана от Гюнтер Лутцен, учения, който е бил на борда на „Рорайма“. След като получи приблизителен превод на част от документа, Стоуни смята, че знае как е била компрометирана сигурността ни.