— Добре ли е да обсъждаме това по телефона? Кензит не е ли разбил кодирането ни?
— Не му се налага да го прави. Според Ерик Кензит е създал неутринен телескоп. Или поне така го нарича засега.
Макс се намръщи. Беше отличен инженер, а никога не бе чувал за подобно нещо.
— Как гледането в космоса му помага да подслушва плановете ни?
— Ерик може да го обясни много по-добре, когато се върнем на „Орегон“, но няма нищо общо с космоса. Лутцен е разработил революционна теория как да улавя субатомни частици. Идеите му са изпреварили с десетилетия времето си и някои от уравненията в дисертацията са толкова сложни, че дори Стоуни има проблем с разбирането им. Той смята, че Кензит ги е използвал, за да създаде устройство, което му позволява да вижда навсякъде по света.
Макс вече наистина се обърка.
— Как така „навсякъде“?
— Искам да кажа – отвърна Хуан, – че с този телескоп той може да те гледа в момента, без изобщо да подозираш.
38.
Макар, че беше кипнал заради провалите от деня, Лорънс Кензит неволно се изкиска, докато гледаше как Макс Хенли се оглежда предпазливо в оперативния център, сякаш можеше да забележа шпионска камера, скрита в нечий ревер. Всъщност Хуан Кабрило беше прав. Нямаше абсолютно никакъв начин той да знае, че Кензит може да вижда и чува всичко, което прави и върши Хенли. Контролната зала в яхтата на Кензит се намираше на стотици километри от „Орегон“ и получаваше сигнала от системата „Сентинел“, заровена дълбоко под земята.
Въпреки че беше съсредоточен върху по-големите си цели, Кензит се наслаждаваше на аспекта „Надзъртащия Том“ на дизайна си, основан на работата на Гюнтер Лутцен. С помощта един гигантски екран за наблюдение и пет-шест по-малки монитори, различни клавиатури, чувствителни на допир екрани в джойстикове Кензит можеше да гледа всичко, което желае, навсякъде по света. Сякаш наистина притежаваше някаква свръхсила и се чувстваше като бог, гледащ творенията си от далеч, готов да се намеси в живота, стига да му скимне така. Разбира се, възприемаше се като добронамерен бог, работещ в интерес на човечеството като цяло, но и способен да се гневи, ако това е нужно за великия му замисъл. Не беше нужно по-нисшите същества да разбират защо нещата се случват по един или друг начин. Просто такава беше волята му, а те бяха негови слуги.
Преди да доведе Браян Уошбърн в контролната зала, той се обади на Ектор Базен. Веднага щом се свърза, провери джипиес координатите на самолета, който тъкмо излиташе от Берлин, и ги вкара в компютъра, който ги обработи, докато не откри правилната височина на машината и започна да я следи. Миг по-късно вече гледаше в салона. Базен беше сам и вдигна телефона.
— Кабрило се сдоби с част от дисертацията – съобщи той.
— Знам – отвърна Кензит. – Току-що го чух да разговаря с „Орегон“. Какво стана?
Базен разказа за гонитбата през Берлин. Знаеше, че Кензит гледа, и започна да прелиства частта от дисертацията, която бе успял да спаси, давайки възможност на Кензит да види страниците.
Кензит кимна одобрително.
— Добре. Поне не разполага с най-важните уравнения. Сега аз съм единственият на света, който притежава всички тайни на неутринния телескоп. Изгори я веднага щом кацнеш.
— Слушам, сър.
— Твоят човек Паске е мъртъв. – Каза го съвсем прозаично, макар да знаеше, че Паске беше най-близкият приятел на Базен. Кензит така и не успя да разбере защо хората държат да съобщават внимателно лошите новини.
Базен се извърна за момент и мускулите на челюстта му се стегнаха.
— Как?
— Не успя да унищожи „Рорайма“. Казах му точно какво да прави, но след като се озоваха под водата вече не можех да поддържам връзка с тях и да ги предупредя. Не предвидиха тактиката на „Орегон“. Всички бяха убити и е възможно „Орегон“ да е успял да открие някои от фотографските плаки на Лутцен.
— А ако открият къде е скрит „Сентинел“?
— Именно затова искам да отидеш направо на Хаити. Следващите четирийсет и осем часа са жизненоважни. Целта ти е да защитиш „Сентинел“ на всяка цена. След като мисията ни бъде изпълнена, няма да имаме нужда от „Сентинел“ и ще можем да преминем към втората фаза. Разполагаш ли с достатъчно хора, за да го защитиш?
Базен кимна.
— Останали са ми около двайсет и петима наемници и мога да поискам услуга от полицията на Хаити, ако има опасност да бъдем притиснати от по-многоброен противник.
— Отлично. Обади ми се, когато си в бункера. Щом стигнеш там, никой да не влиза и да не излиза от него до края на мисията, ясно ли е?