— Да, сър.
Кензит затвори и нареди да доведат Уошбърн в контролната зала.
Уошбърн пристъпи вътре и зяпна технологията, която бе отвъд способностите му да я проумее.
— Надявам се, че след като ви показах комплекса в Хаити, вече си давате сметка, че начинанието не е малко – отбеляза Кензит. – Имам парите и ресурсите да ви направя президент.
Уошбърн завъртя очи, но се овладя.
— Вярно, разполагате с внушителна технология, макар, че нямам представа къде е онази пещера, тъй като ми завързахте очите по пътя към нея и обратно. Не мога да претендирам, че знам как работи оборудването й, но изглежда скъпо. Въпросът е, и какво от това? Как технологията ви ще ми помогне да бъда избран? Дори да ме направите вицепрезидент, трябва да се мине през първични и общи избори. Вицепрезидентският пост не помогна нито на Мондейл, нито на Гор.
— Така е, но те не са имали мен. Тъй като ще зависите от мен не само за изборите, но и като президент, исках да ви убедя, че възможностите ми са на практика безгранични.
Кензит въведе някакви координати и на големия екран се появи фоайе на имение. Уошбърн се намръщи, ала в следващия момент осъзна какво гледа.
— Това е къщата ми в Маями! Кога се сдобихте с този запис?
— Това не е запис. А картина в реално време. Да видим дали у дома има някого. – Кензит завъртя един тракбол и сякаш някой понесе камерата нагоре по извитото стълбище, докато не даде изглед надолу от балкона. После продължи по един коридор и стигна до затворена врата. Мина направо през нея и на екрана се появи жена по бельо, която обличаше полата си.
Уошбърн се хвърли към екрана.
— Това е жена ми! – Той се завъртя и сви юмруци. – Ти…
— Не, не, губернаторе. Не забравяйте, че от другата страна на вратата има охрана. Можем да продължим и след като сте вързан.
— Това е отвратително. Поставили сте камера в къщата ми.
Кензит кимна одобрително.
— Браво на вас. Това е логичното предположение. Разбира се, погрешно.
— Докажете го.
— Добре. Посочете ми някакво място, за което сте абсолютно сигурен, че не бих могъл да поставя камера.
Уошбърн сви рамене.
— Овалният кабинет – саркастично каза той.
— Надявах се, че ще изберете нещо по-обикновено, но и това ще свърши работа.
Белият дом беше едно от най-лесните за откриване места на планетата. Кензит въведе името и на и екрана се появи сателитна снимка на позната бяла сграда.
— Това ли е всичко? – презрително се изсмя Уошбърн. – Мога да направя същото с картите на „Гугъл“ и айфона си.
— Сериозно? – подсмихна се Кензит. – А това можете ли?
Той увеличи образа и покривът на Западното крило се понесе към тях, докато картината не мина през него. Кензит спря, когато стигна най-емблематичния кабинет на света.
Ако помещението беше празно, Уошбърн сигурно нямаше да се изуми толкова. Ала Кензит беше предвидил избора му и знаеше, че тази сутрин президентът има среща със старшите си съветници.
— Този закон за фермите ни причинява какви ли не проблеми със социологическите проучвания, господин президент – каза началникът на щаба му. – Не можем да съкратим субсидиите толкова, колкото настоява Сенатът, освен ако не искаме партията ни да бъде разпердушинена на следващите избори.
— Нека Сандекер се оправя с това – отвърна президентът. Изглеждаше спокоен както винаги, разположил се удобно на стола си с чаша кафе в едната ръка и листа в другата, с очила на носа. – Ще се върне от Бразилия след два дни.
— Мислите ли, че вицепрезидентът ще успее да ги убеди?
— Сандекер е умен тип. Ако той не успее да ги убеди, със сигурност няма да послушат мен. Добре, какъв е дневният ред на военния брифинг днес?
Началникът на Генералния щаб седна по-напред
в стола си.
— Тази сутрин е имало нов терористичен атентат в Северен Пакистан. Шестима убити, двайсет ранени. Северна Корея вкарва хиляди войници в демилитаризираната зона, но смятаме, че това е само планирано подсилване на дивизията им. А на Бахамите започна учението ЮНИТАС. Кубинците и венецуелците изпращат свои наблюдаващи кораби, но не очакваме никакви проблеми.
— Добре. А пътуването до Калифорния следващата седмица…
Кензит изключи звука.
— Доволен ли сте?
Ако ченето на Уошбърн увиснеше още съвсем мъничко, той съвсем спокойно би могъл да лапне щраусово яйце.
— Нима нямат представа, че ги наблюдаваме?
— Никаква.
— И можете да гледате навсякъде, където поискате?
Кензит се ухили.
— Вече разгледах някои от най-секретните комплекси на света – НОРАД, Зона 51, Кремъл, тайните архиви на Ватикана, щабквартирата на НАТО, Форт Нокс. Искате ли да научите тайната формула на „Кока-Кола“?