— Как… как го правите?
Кензит се замисли за момент доколко ще му се наложи да опрости обяснението, за да бъде разбрано от такъв тъпак.
— Нарича се неутринен телескоп. Аз го наричах квантов приемник, но наименованието на Ерик Стоун ми харесва повече. По очевидни причини кодовото име, което съм избрал за него, е „Сентинел“. Знаете ли какво е неутрино?
Уошбърн поклати бавно глава, все така зяпнал като малоумен картината на живо от Овалния кабинет.
— Неутриното е субатомна частица, която се получава при ядрени реакции като онези в слънцето или от космическите лъчи. При нормални обстоятелства тези частици са много трудни за засичане.
— Защо?
— Защото са толкова малки, че могат да преминават през материята, без нищо да ги спре. За да спрете половината неутрино, минаващи през Земята, ще ви е нужна оловна стена с дебелина десет трилиона километра, така че планетата и всичко на нея се намират под постоянна бомбардировка от тези частици. Но да предположим, че имаме начин да наблюдаваме онези няколко неутрино, които все пак взаимодействат с материята. Моят далечен прачичо, блестящ физик на име Гюнтер Лутцен, е предсказал неутриното десетилетия преди откриването му. И не само това, но и създал основа за засичането му и за формулирането на пространствените уравнения, които да ни позволят да виждаме материята, през която са минали тези частици. Ако бяха приели сериозно работата му навремето, той е щял да получи Нобелова награда и да бъде споменаван редом с Айнщайн.
— И оборудването в онази пещера в Хаити е неутринен телескоп, така ли? Онова ли беше „Сентинел“?
— Да. Чичо ми Лутцен предположил, че ще е нужна много специфична среда, в която да построи телескопа си, пещера с идеалното количество радиоактивна руда с медни примеси, осигуряваща подходящите условия. Той проследил рядък образец такава руда до Хаити и се канел да се върне в Германия с откритието си, когато корабът му бил унищожен при изригване на вулкан. Нарекъл пещерата Оз, но поради зеления оттенък от медта в селеновите кристали на пещерата си мисля, че е по-подходящо тя да бъде наречена Изумрудения град.
Уошбърн кимна в знак на съгласие.
— И как точно виждате образите там?
— Имам предавател, който използва същата технология и излъчва образите директно тук от „Сентинел“, така че мога да ги виждам от всяка точка на света. Предпочитам да съм в движение.
— Но вие бихте могли да натрупате милиони с тази технология – благоговейно рече Уошбърн. – Представете си потенциала.
— Несъмнено, милиарди. Може би дори трилиони. И аз ще направя такива пари. Но вие не си представяте потенциала. Аз не се ограничавам с мисълта за лично обогатяване. Не си ли давате сметка, че чрез „Сентинел“ можем да променим света? В буквалния смисъл. Оформянето на бъдещето на Съединените щати е само първата крачка.
— Какво повече от това може да има?
Кензит въздъхна. Може би не трябваше да се изненадва толкова на подобно ограничено мислене.
— В нашата епоха една страна не може да постигне всичко сама. Помислете си какво ще мога да направя, когато поема контрол над Русия, Китай и Европейския съюз.
— Вие? Ами аз?
Кензит поклати глава.
— Още не разбирате, нали? Аз съм единствената неотменима част от уравнението. Аз съм единственият, който знае как да построи неутринния телескоп. А вие виждате само първата фаза. Засега мога да наблюдавам само едно място в даден момент – определен недостатък, който скоро ще поправя. Открих втора пещера, която е още по-голяма от Оз, и вече купих земята на километри около нея. След като там бъде построена втората фаза, ще имам достъп до десет места едновременно. С развитието на софтуера за предаване в реално време ще бъда в състояние да научавам тайни, които дори Националната агенция за сигурност няма да може да ви предостави, когато станете президент.
— И смятате да ме направите президент по този начин? – Уошбърн най-сетне започна да проумява възможностите.
— Ще знаете всяка замислена стъпка на противниците си, всяка тайна, която биха искали да запазят, всеки скандал, който се мъчат да потулят. Ще можете да предвиждате всеки техен ход. Или по-скоро аз ще мога и ще ви съобщавам. Така че дори не помисляйте да ме предадете и забравете всякакви погрешни идеи, че бихте могли да направите каквото и да било без мен. Защото тогава ще намеря човек, който разбира, че аз съм онзи, който определя правилата отсега нататък.