— Последната плака може би ще потвърди това – каза Линда.
Снимката показваше тропически пейзаж с хребети, хълмове и долини, покрити с джунгла. На преден план се виждаше същият мъж, този път усмихнат до уши, наперено стъпил с единия си крак върху камък. Той сочеше плитката клисура зад себе си, където зееше входът на пещера. По дъното на клисурата течеше река.
— Не искам да помрачавам ентусиазма – попита Хуан, – но как точно ни помага тази снимка? Виждам някакъв вход на пещера и нищо, което да ми подскаже къде се намира той.
— Хребетът на заден план – посочи Мърф. – Виждаш ли характерното очертание? Имайки предвид височината на Лутцен – ако това наистина е той, – определена по снимката пред „Рорайма“, чиито размери са ни известни, пресметнах колко далеч е хребетът. Разстоянието не е съвсем точно, но достатъчно, за да направя сравнение с топографската ни карта – нали се сещаш, онази от Националната разузнавателна служба, която е с десетина пъти по-висока резолюция от картите на Националната агенция на океанските и атмосферните изследвания.
— Извинявай, че се усъмних в теб – каза Хуан. – Колко време ще отнеме?
— Програмата работи от няколко часа и би трябвало всеки момент да ни даде списък с възможните места. О, освен това реших да започна с Хаити. Ако не намерим следи там, ще ни е нужно много повече време, докато претърсим Доминиканската република, Куба и Мексико. Поне Флорида отпада, защото е равна като тепсия.
— Добре. След като разберем къде да търсим, ще измислим план. Не забравяйте, че ни остава само ден, преди Кензит да вкара в играта онова, което щяло да промени света. Подходът ни обаче ще бъде труден заради неутринния телескоп, който е създал той според Ерик.
— Кой измисли това име? – попита Мърф.
— Аз – отвърна Ерик. – Макар че съществуването на неутриното е било предположено за първи път от Волфганг Паули през 1930 година, частицата, която Лутцен описва в дисертацията си много по-рано, несъмнено е същата. Просто не е имал име за нея.
— Да, да, името е страхотно – съгласи се Линк. – Как действа?
— Доколкото мога да кажа, Лутцен е предположил, че засеченото неутрино може да се използва по такъв начин, че да пресъздаде състоянието на мястото, през което е минало.
— Като рентгенов лъч ли?
— Да, но далеч по-добре. Технологията би могла да ти покаже буквално всяка точка на земята. И не само това, ами можеш да чуваш и какво става на въпросното място, защото улавя и въздушните молекули, които пренасят звука.
— Само си помислете какво би направила Националната агенция за сигурност с подобна технология – вметна Мърф. – Сбогом, тайни.
— И си мислите, че Кензит е създал това нещо? – насмешливо попита Линк. – Телескоп, който може да вижда през стени? И по целия свят? Да не би да е разгадал и кода на свръхсветлинния двигател?
— Знам, че звучи шантаво, но си представете, че ви се наложи да обясните идеята за рентгеновите лъчи преди откриването им – каза Хуан. – Трябва да действаме според презумпцията, че въпросният неутринен телескоп съществува. Кензит и Базен бяха предвидили всеки наш ход. Изпревариха ни в Ямайка, Ню Йорк и Берлин, като всеки път знаеха съвсем точно къде сме. Възможно е Кензит да е гледал как въвеждаме имена и пароли, което му дава пълен достъп до комуникациите ни и компютърните мрежи.
— Затова ме накара да изключа всякакъв външен достъп до основния компютър – закима Мърф.
— Именно. В случая с Берлин Базен знаеше къде ще бъдем, макар че не споменах нито думичка в разговорите с вас. Напълно е възможно и в този момент да гледа и слуша тази среща.
Всички притихнаха, мъчейки се да приемат идеята, че за поверителност вече не може да става и дума. Накрая Хали наруши мълчанието.
— Тогава как бихме могли да победим този тип? Той ще знае всеки план, който измислим.
— Очевидно е, че не е безпогрешен – отбеляза Хуан. – Самите вие го доказахте, като осуетихте плана му с подводницата в Мартиника. Ерик има теория защо.
Ерик прочисти гърлото си.
— Мисля, че той може да вижда само едно място в даден момент. Това му позволява да шпионира плановете ни, но ако едновременно се случват много неща, ще трябва да избира какво да наблюдава.
— Имаме и друго предимство. – Хуан погледна внимателно всички един по един. — Общата ни история. Ако разговаряме кодирано и предаваме ключова информация за плановете си, използвайки миналия ни опит, известен само на нас, той никога няма да успее да я дешифрира, дори да ни подслушва. Това е идеята на Макс да изчакаме и да разкрием тактиката си в последния момент, ни дава шанс срещу Кензит.