Таблетът на Мърф издаде мелодичен звук.
— Резултатите са готови. Имаме две съвпадения с повече от петдесет процента вероятност и само едно, при което сходството е над деветдесет и пет процента. – Мърф чукна екрана и изстена, когато видя резултатите.
— Какво има? – попита Макс. – Да не би да е фалшива следа?
— Не, съвпадение е. Но няма да повярвате къде се намира пещерата. – Той пое главния екран от Линда и зареди картата от таблета си.
Жълтата точка беше наложена върху сателитна снимка на района, а хребетът беше показан в червено. Вместо в зелена долина, точката се намираше в сините води на езеро.
— Моделът ти на сравняване трябва да е погрешен – каза Еди. – Как е възможно пещерата да е на дъното на езеро?
— Защото става дума за езерото Пелигре на река Артибонит в централната част на Хаити – обезсърчено промърмори Мърф, докато четеше от екрана си. – Образувало се е след построяването на хидроцентралата Пелигре през 1956 година, повече от петдесет години след като Гюнтер Лутцен е бил там. Сега входът на пещерата е на дванайсет метра под водата.
40.
По пладне „Орегон“ беше стигнал до Пуерто Плата, най-голямото северно пристанище на Доминиканската република. Езерото Пелигре се намираше почти в центъра на Хаити и до него се стигаше по лъкатушещи и изровени пътища; щяха да са нужни седем часа, за да може Линда и екипът й да изминат разстоянието от четиристотин и четирийсет километра. По-лесната част бе да вкарат транспорта си в страната.
Обикновено за разтоварването се изискваше разрешение от митницата, но няколко рушвета, бутнати на ниско платените служители на Доминиканската република, се погрижиха за липсващото разрешително. След трийсетте минути, необходими за свалянето на Прасето, „Орегон“ отново излезе в морето. Безпроблемното пресичане на границата с Хаити по суша щеше да изисква още един щедър подкуп.
Линда провери, но никой не ги следеше. Ерик, който седеше на мястото до шофьора в четириместната кабина, потвърди, че не ги следят и електронно. Нямаше начин да знаят дали Кензит не ги наблюдаваше с неутринния си телескоп. Мак Ди и Хали седяха на задната седалка и проверяваха екипировката си.
Тъй като Макс беше човекът, проектирал превозното средство, той бе получил честта да му бъде кръстник. Нарече го „Подсилен наземен разузнавач“, но за негов яд всички останали от екипажа го наричаха Прасето. Това бе сухопътната версия на „Орегон“ на Корпорацията. За страничния наблюдател Прасето беше просто очукан товарен камион, превозващ цистерни; имаше си дори лого на измислена петролна компания отстрани. Задната част можеше дори да бъде отворена от пристанищните инспектори, които щяха да видят шестте пълни цистерни, които служеха като допълнителни резервоари, даващи възможност на камиона да измине хиляда и триста километра. Махането на първата редица цистерни разкриваше втора, която беше просто фасада, скриваща останалата част от вътрешността на Прасето. Бяха поели пресметнатия риск, че никой няма да си направи труда да разтоварва напълно каросерията.
В действителност Прасето беше всъдеходна платформа върху шаси на „Мерцедес Унимог“ с турбодизелов двигател с мощност осемстотин конска сили с допълнителен усилвател на азотен оксид, който увеличаваше мощността до хиляда конски сили. Четири местната кабина и товарният отсек, способен да побере десет войници в пълно бойно снаряжение бяха бронирани и можеха да издържат на бронебойни патрони, а колелата със самовъзстановяващи се гуми бяха окачени на височина шейсет сантиметра и бяха способни да преодолеят всякакъв терен, с изключение на отвесни скали.
Прасето можеше да бъде конфигурирано според нуждите на мисията и да служи като машина за издирване и спасяване, мобилен команден център и база за сухопътни операции. Зад предната броня се криеше картечница 30-и калибър, а скритите стойки отстрани се спускаха надолу, за да изстрелят управляеми ракети. Люкът на покрива позволяваше да се използва скритата минохвъргачка, а генераторът за пушек отзад създаваше димна завеса за маскировка.
Най-новата модификация беше добавянето на средства за дистанционно управление. Жичната система позволяваше машината да бъде управлявана от километри. Операторът използваше монтираните отпред и отзад камери, способни да виждат както през деня, така и нощем.
Линда направи няколко резки промени в курса, докато бяха в града. Ако Кензит не ги следеше с неутринния си телескоп, вече нямаше как да ги открие. Макар че рядко й се удаваше възможност, тя винаги караше с удоволствие Прасето по добрия старомоден ръчен начин. Нямаше нищо по-яко от това да възседнеш огромните гуми и да се озовеш високо над всички други превозни средства в кабината на камион, способен да изпревари всичко, движещо се на четири колела.