— Мислиш, че Кензит ни наблюдава ли? – попита Хали от името на всички останали.
— Да се надяваме, че вниманието му е съсредоточено изцяло върху председателя – отвърна Линда, докато извеждаше Прасето на крайбрежната магистрала.
Това беше основната причина да са само четиримата, а не цял щурмови екип. Целта бе да накарат Кензит да си помисли, че са тръгнали просто на разузнавателна мисия, така че да насочи вниманието си другаде.
— Готови ли сте за инструктажа? – попита Ерик.
— Давай – подкани Линда, без да дава израз на опасенията си. Не й харесваше да говорят открито, но рано или късно това трябваше да се направи.
— Добре, входът на пещерата е под вода, но на около километър от нея има стар циментов завод, намиращ се между планината и езерото, до който се стига по черен път. Хаити е богат на варовик и произвежданият от завода цимент е бил използван за построяването на бента на езерото Пелигре. След завършването на язовира заводът е бил изоставен, но преди две години е заработил отново, след като бил купен от компания с неизвестен собственик.
— Доста съмнително, ако питате мен – отбеляза Мак Ди.
— Прав си – съгласи се Ерик. – Заводът произвежда цимент, но едва-едва. Според източници на ЦРУ продукцията му не е достатъчна за издръжката на толкова голямо предприятие. Освен това циментът е с много ниско качество. Едва ли бихте поискали да си построите къща с него.
Хали се наведе към облегалката на Ерик.
— Значи смяташ, че заводът е прикритие за прокопаване на тунели до пещерата, така ли?
— Точно така. Тъй като оригиналният вход сега е недостъпен, Кензит е трябвало да влезе по друг начин в нея. Ако Гюнтер Лутцен е оставил някаква карта на пещерната система. Кензит може да е сондирал планината, докато я намери, след което е прокопал достатъчно широк тунел, за да вкара оборудването си вътре. Един завод за цимент е отлично прикритие за извозване на изкопания материал, без никой да забележи.
— Може и да не съм най-острият ум в бараката – намеси се Мак Ди, – но ако пещерата е под вода, как е успял Кензит да построи телескопа си в нея?
— Или е построил преграда и е изпомпал водата, или използва част от пещерата, която е над нивото на езерото – обясни Ерик. – Не забравяй, че пещерните системи често имат много големи денивелации.
— Какво знаем за охраната на завода? – попита Линда.
— Нищо. Трябва да приемем, че Базен държи хората си нащрек в очакване на неканени гости.
Параметрите на „разузнавателната“ мисия бяха определени на „Орегон“. Планирането беше доста тромаво заради предпазните мерки, които трябваше да вземат. Без да споменава името, Хуан заговори за потопения кораб от най-студената им мисия. Всички от екипа моментално разбраха, че има предвид китайската джонка „Спокойно море“, потънала край бреговете на Антарктида. Утрешната им мисия трябваше да започне в 16:00 часа минус броя на буквите в името на кораба плюс две. Иначе казано, началото на мисията беше в шест сутринта. По изгрев-слънце.
Колкото до ролята на мисията, Хуан заяви, че ще бъдат неговият „Аги Джонстън“. Това бе името на един супертанкер, който бе послужил като параван на „Орегон“, за да се промъкне до противникова фрегата край бреговете на Либия. Мисията на Линда бе да осигури прикритие за председателя. Тя и хората й трябваше да отвлекат вниманието от онова, което смяташе да направи той.
Хуан възнамеряваше да се промъкне покрай охраната в циментовия завод по същия начин, по който го беше направил в Карамита; Кензит нямаше как да знае, че това е неработещо вече гробище за кораби в Индонезия. Хуан заръча на Линда и екипа й да вземат два комплекта екипировка, които да бъдат използвани в мисията. Не можеха да вземат нещата от складовете на „Орегон“, без да бъдат видени, затова смятаха да ги купят на място с надеждата, че Кензит ще продължава да държи под око кораба. На Линда не й харесваше идеята да използва готови неща, но смяташе да ги подложи на внимателен оглед, за да е сигурна, че ще свършат работа.
— Още колко остава? – попита тя.
Ерик погледна джипиеса, проточи врат и посочи.
— Би трябвало да е сега вляво.
Табелата магазина гласеше „Buceo De Diego“. До името имаше червен флаг с бяла диагонална ивица – международния символ на гмуркане с акваланг. Магазинът имаше репутацията, че предлага най-добрата екипировка извън Санто Доминго.