Четиримата слязоха от Прасето и влязоха вътре. Магазинът не беше голям, но стените му бяха покрити с най-новите модели бутилки, регулатори, плавници и баластни компенсаторни жилетки.
Атлетичният магазинер, който приличаше на леководолаз, тъкмо разопаковаше кутия с маски.
— Buenos dins – поздрави ги той. – Мога ли да ви помогна? – От далеч си личеше, че не са местни.
— О, слава богу, че говорите английски – възкликна Линда, сякаш бяха туристи, доволни, че няма да им се наложи да говорят на развален испански.
— Тук идват много американци, разбира се. От екскурзия с гмуркане ли се интересувате?
— Да, но смятаме да идем сами и бихме искали да си купим екипировка. – Тя извади дебела пачка от джоба си.
Гледката накара магазинера да скочи на крака и напълно да забрави за маските.
— Няма да съжалявате – каза той, като напразно се мъчеше да не зяпа купчината американски долари.
— Във водите на Доминиканската република се намират много от най-красивите рифове на света.
— Всъщност – каза Линда, посочвайки една бутилка „Номад“, която се монтираше странично. – смятаме да изследваме подводни пещери.
41.
Макар че небето бе ясно, палубата на застаряващия шейсетметров товарен кораб „Реина Азул“, или „Синята кралица“, се клатушкаше в бурното море, разбунено от една буря източно от Никарагуа. Дина Руис копнееше за източената си фрегата „Марискал Сукре“, която щеше буквално да пори водите, но тази мисия изискваше командване под прикритие. Беше избрала лично екипажа сред най-доверените й офицери, които бяха работили с нея и в контрабандната операция. Всички бяха оставили флотските си униформи във Венецуела.
Беше обяснила, че заминава да наблюдава съвместното учение ЮНИТАС от палубата на кубинска фрегата. Един кубински адмирал, който й дължеше услуга, щеше да й осигури необходимото алиби.
Намираха се на десет часа път от брега на Хаити. Доктора я бе уверил, че дестинацията на „Орегон“ е някъде по западния бряг, макар че не пожела да обясни откъде знае това. Руис намираше цялата ситуация за странно обезпокоителна. Не беше свикнала да я държат в неведение. Информацията беше власт, а по отношение на Доктора тя разполагаше с много малко и от едното, и от другото. Видеозаписите на „Орегон“ и екипажа му, които той й изпращаше понякога я убеждаваха, че информацията му е точна, но в същото време я вбесяваха. Най-новият запис показваше как корабът отплава от Пуерто Плата на запад към Хаити и Руис искаше да се погрижи това да е последната им среща.
Не можеше да става и дума да въвлече „Марискал Сукре“ в битка извън териториалните води на Венецуела, особено когато Руис възнамеряваше да атакува в такава близост до бреговете на друга страна. Коварството бе единствената алтернатива. С мизерната си максимална скорост от петнайсет възела и без средства за отбрана „Реина Азул“ очевидно не можеше да се мери с „Орегон“ в открит двубой, но на палубата й пред очите на всички бе скрита тайната, която щеше даде възможност на Руис да потопи противника.
Тя огледа хоризонта и не забеляза никакви кораби. Първобитният радар потвърждаваше, че са сами.
— Започнете теста – нареди тя на капитана.
Той предаде заповедта и Руис насочи очи към сивия контейнер, завинтен на палубата. Приличаше на всеки друг търговски контейнер на борда, само че криеше в себе си изненада.
— Издигане до позиция за стрелба – съобщи глас по интеркома.
Горната част се вдигна и започнаха да се издигат четири зелени тръби, с дължина две трети от дължината на контейнера, монтирани върху хидравлична основа. Във всяка тръба имаше по една руска „ЗМ-54 Клуб-К“ ракета за борба с кораби с двеста и седемдесет килограмова бойна глава. Турбореактивният двигател й позволяваше да лети на не повече от десет метра над вълните, докато ме достигне на пет километра от целта си; тогава се включваше двигателят на твърдо гориво, който я засилваше със свръхзвукова скорост. Ракетата беше изключително трудна за избягване и сваляне, а Руис имаше цели четири такива.
Беше придобила ракетите, за да ги продаде на клетка на „Хизбула“, която възнамеряваше да удари израелски кораби. Едно от малкото оръжия, които Хуан Кабрило не бе успял да унищожи при рейда си.
В крайна сметка щеше да го прати на дъното на Карибско море.
— Докладвайте – каза тя, след като тръбите бяха издигнати в позиция за изстрелване, удобно скрити от контейнерите от двете страни.