— Как?
Последва кратка пауза.
— Не знам. Разтовариха камион, който прилича на голяма цистерна за гориво. Отстрани има лого на някаква петролна компания. Ще ти пратя снимка, за да знаеш за какво да се оглеждаш.
— Къде са те сега?
— Следя Хуан Кабрило и „Орегон“, така че изгубих дирите на камиона. В него има само четирима души. Едва ли представляват заплаха.
Базен си заповяда да премълчи. Кензит разчиташе твърде много на свръхсилите си и това го правеше прекалено самоуверен. Базен пък знаеше, че врагът не бива да се подценява, особено ако е като екипа на „Орегон“, който беше надхитрил напълно и него, и хората му.
— Ще ти съобщя, когато Кабрило започне атаката си. Дотогава подготви хората си и защитните средства.
— Разбрано. Аз също имам някои изненади, благодарение на вашата приятелка адмирал Руис.
— Ще ти пращам новини като текст. Няма да се обаждам до началото на атаката на дроновете.
Кензит затвори.
Базен спря при следващата сграда. Дебелите стени бяха построени с цимент, произведен от самия завод. Той влезе вътре да провери двамата наемници, които стояха на пост в преддверието. Погледна през прозореца и видя жалките фигури на Дювал и останалите копачи. През процепите на вратата до носа му достигаше вонята на немити тела и на изпражнения от кофите, пръснати из помещението. Мъжете бяха в окаяна форма, тъй като през последните няколко дни получаваха само толкова храна и вода, колкото да останат живи. Дори Дювал нямаше сили за повече от кръвнишки поглед. Базен помнеше добре този поглед от детството им – Дювал го поглеждаше така всеки път, когато не му харесваше някоя постъпка на по-малкия му съквартирант.
Базен кимна удовлетворено. Лишенията бяха постигнали целта си. Тези мъже вече не представляваха заплаха, но нямаше да умрат, преди да бъдат вкарани в тунелите и затворени вътре, когато дойде време да взривят „Сентинел“. Копачите, създали първата версия на неутринния телескоп, щяха да загинат с него.
Направи едно последно посещение, преди да събере хората си, за да ги запознае с плановете за отбрана. Влезе под големия навес, под който се пълнеха бетонобъркачките. Тях отдавна ги нямаше и бяха заместени от четири южноафрикански леки бронетранспортьора „Рател“, ветерани от войната в Ангола. Беше ги осигурил Кензит благодарение на адмирал Даяна Руис и контрабандната й операция. Всяка от машините с шест колела беше въоръжена със скорострелно 20-милиметрово оръдие и две картечници.
Базен винаги бе смятал, че ще ги използва за първи път, когато влезе в Порт о Пренс да поеме управлението в планирания преврат. Сега трябваше да ги изпита срещу Хуан Кабрило и хората му, ако са достатъчно дръзки да опитат да атакуват. С нетърпение очакваше да види колко щети могат да нанесат бронебойните патрони.
Ухили се, когато си представи как Кабрило се взира в дулото точно преди да дръпне спусъка.
На Кензит му липсваха само пуканки. Да седнеш в станцията за наблюдение бе като да гледаш непредсказуемо риалити шоу с най-отворения край, създавано някога. И ако му станеше досадно, винаги можеше да смени канала. Точно в момента беше пуснал любимата си програма – „Шоуто на Хуан Кабрило“.
В момента Кабрило беше в заседателната си зала и разговаряше с четирима от хората си – Еди Сенг, Франклин Линкълн, Майк Троно и Гомес Адамс. Усилията на капитана да му попречи бяха наистина вдъхновени, но в крайна сметка щяха да бъдат сведени до нула, тъй като Кензит можеше просто да наблюдава обсъжданията и ходовете им в реално време.
— Ще излетим с хеликоптера половин час преди началото на мисията – каза Кабрило.
— Ще бъда готов – отвърна пилотът Адамс. Енергичният му и дързък външен вид подсилваше усещането на Кензит, че гледа телевизионен сериал, макар и с неограничен бюджет.
— Еди, екипирай ни като за аржентинския набег.
Говореха на този жаргон с позовавания на минали мисии, откакто научиха за съществуването на неутринния телескоп. На Кензит му се искаше да се запознае подробно с тях, но външният достъп до базите данни на „Орегон“ беше напълно отрязан. „Сентинел“ не можеше да вижда компютърен код.
— Техниците работят по оборудването – каза Сенг.
— Ще сляза при тях веднага след инструктажа.
— Добре – кимна Кабрило. — Ще се придържаме към простотата. Ще кажа на Гомес къде ще кацнем, когато приближим целта. Ще се разделим и ще опитаме да проникнем в циментовия завод като два екипа. Еди и Линк в единия и аз и Троно в другия. Екипът на Линда ще ни осигурява информация след кацането.
Кензит вече беше проверил радиостанциите им, но те използваха хардуерно кодиране на базата на променящи честотата алгоритми, така че Базен нямаше да може да подслушва разговорите им без неговата помощ.