Това беше знак за бронетранспортьора да го подгони и той не ги разочарова. Командирът очевидно беше уверен, че е нанесъл смъртоносна рана, и искаше да потвърди попадението си.
Машината мина с рев покрай канавката на Линк и Еди и спря в началото на склона, а от разнебитеното Прасе продължаваше да бълва дим. Страничните врати се отвориха и четирима мъже с камуфлажни дрехи и каски скочиха навън, насочили автомати към камиона.
Линк и Еди излязоха от скривалището си и се втурнаха към тях.
— Хвърли оръжието! – извикаха и двамата на грубия креолски, на който ги беше научил Мак Ди по радиото.
Наемниците на Базен бяха или твърде смели, или твърде тъпи да осъзнаят, че са ги хванали по бели гащи. Те приклекнаха около бронетранспортьора и вдигнаха оръжията си за стрелба.
Не получиха второ предупреждение. Еди майсторски свали трима. Линк очисти четвъртия с пистолета си. Но водачът на машината така и не приемаше поражението. Той даде на заден и завъртя оръдието към тях.
Линк поклати глава на идиотията му. Прибра пистолета, вдигна гранатомета на рамо и дръпна спусъка, преди оръдието да застане на позицията. Противотанковият снаряд пръсна бронетранспортьора на парчета.
Линк захвърли празната тръба и ядосано изрита
чакъла.
— Дотук със „Завръщането на джедаите“ – промърмори той.
— Идеята си я биваше – каза Еди и се свърза с Линда. – Какви са пораженията по Прасето?
— Никакви – отвърна тя. — Благодарение на ужасното шофиране на Ерик изобщо не успяха да го улучат. Димната завеса подейства точно както предположихте.
Прасето изкачи брега. От дима вече нямаше и следа.
Двамата приближиха и провериха наемниците. И четиримата бяха мъртви.
Еди огледа най-едрото тяло и после Линк, сякаш ги сравняваше.
— Какви ги мисли коварният ти ум? – поинтересува се Линк.
— Че можеш да минеш за хаитянин от далеч.
— Може би, но вече си нямаме „Рател“.
— Но пък си имаме Прасето. Ами ако наемниците са го заловили и го карат към завода? Решат ли, че си един от тях, можем да доближим последния бронетранспортьор. На Прасето му остана една ракета.
Линк обмисли плана и кимна.
— Идеята ми харесва, но се нуждаем от нещо, за да се вържат наистина.
— От какво?
Линк взе радиостанцията на един от наемниците и започна да облича най-малко окървавената униформа.
— Ще трябва отново да прибегнем до езиковите познания на Мак Ди.
Базен се опита да се свърже с третия „Рател“, но в отговор чу единствено шум. Той надникна от скрития прозорец на главната сграда, но видя само димен стълб зад хълма.
Дори бронетранспортьорът да беше изгубен, това не променяше нещата. Ако Кабрило и хората му атакуваха, щяха да изложат на опасност живота на шейсет души. А и една фронтална атака бе равносилна и самоубийство, тъй като четвъртият „Рател“ и хората му бяха заели позиции отвън.
Иззад хълма се появи машина, но не беше липсващият бронетранспортьор, а камионът, наричан от Корпорацията Прасето. Базен се канеше да нареди на последния „Рател“ да открие огън, когато видя един от хората му да се подава през открития покрив, да размахва ръце и да крещи радостно. Други двама бяха в кабината и караха плячката си към циментовия завод.
Мъжът на покрива вдигна радиостанцията към устата си. Базен се заслуша в своята, но едва го чуваше заради рева на двигателя и вятъра. Крещеше на креолски, че са заловили американския камион и да не стрелят.
— Свободно — каза Базен на хората си.
Кензит му бе дал информация за Линда Рос и екипа й, но ги следеше само от време на време, когато можеше да отклони вниманието си от мисията с дроновете. Базен не възразяваше, тъй като държеше положението под контрол, а и полицията идваше за подкрепление.
Докато заловеното Прасе приближаваше, Базен уверено се обади на Кензит с намерението да му каже, че вече няма да се нуждае от помощта му и че може да се съсредоточи изцяло върху унищожаването на „Еър форс 2“.
— Какво става там, по дяволите? – извика Кензит веднага щом вдигна. Базен остана шокиран. Никога не го беше чувал толкова ядосан.