— Какво да става? Залових машината на Корпорацията. Всичко свърши.
— Не е свършило! Нищо не виждам. Нещо е станало със „Сентинел“. Екранът ми угасна и не мога да се свържа с никого от техниците. В момента се опитвам да възстановя връзката. Замъквай си задника вътре и разбери какво се е случило. И не се помайвай. Започни процедурата по самоунищожаване. Трябва ми един час да завърша мисията. Действай!
Кензит затвори.
Базен се канеше да тръгне към тунела, когато осъзна, че Кензит не е бил в състояние да види и как се е разиграла битката между бронетранспортьора и камиона.
С растящ ужас погледна през прозореца. Прасето вече беше достатъчно близо, за да различи лицата на хората, и веднага забеляза две неща – водачът на камиона имаше дупка от куршум на челото, а мъжът отгоре, който крещеше на креолски, не беше от наемниците му. А най-вероятно Франклин Линкълн.
Вдигна радиостанцията да нареди на хората си да открият огън, но беше твърде късно. От едната страна на Прасето излетя ракета и пръсна последния „Рател“ на парчета, а мъжете около него изпопадаха на земята.
Базен чу Линкълн да вика на заложниците да залегнат. Всички се хвърлиха като един на земята и картечницата зад фалшивата броня на Прасето задъвка хората му като месомелачка. Еди Сенг се присъедини към Линкълн на покрива и също откри огън. Още двама от хората му паднаха. Останалите се пръснаха към най-близките укрития. Беше само въпрос на време да бъдат победени.
Базен беше бесен, че Кензит не е в състояние да поддържа безценната си машина в работещо състояние точно когато беше най-необходима. Знаеше си, че техническите проблеми при едно толкова сложно устройство са неизбежни. Сега единствената му възможност бе да отиде до „Сентинел“, да задейства процедурата за самоунищожение и да избяга със скутера, който бе скрил при една от пристройките до брега. Изобщо не бе очаквал да се стигне дотук, но винаги планираше за най-лошия сценарий, така че имаше и джип, който го чакаше от другата страна на езерото.
Колкото до наемниците, винаги можеше да си набави нови с парите, които точеше от наркобароните. И когато „Сентинел 2“ заработеше, щеше да си купи толкова, колкото иска. Хаити пак щеше да е в ръцете му.
Но Базен не можеше да позволи Корпорацията да залови „Сентинел“ непокътнат. Кензит беше проявил съобразителност да вгради в телескопа система за самоунищожение, която не бе просто експлозив, който да съсипе оборудването. То можеше да бъде възстановено. Истинското съкровище беше самата пещера Оз с нейните уникални природни качества. Някой някога би могъл да я използва отново и да построи копие на „Сентинел“.
Кензит бе построил телескопа си така, че да не позволи подобно нещо. Устройството използваше двайсеткилограмово ядро кобалт-60 от старо медицинско оборудване, което фокусираше неутриното. Самата пещера беше радиоактивна, но не дотолкова, че да представлява опасност. Взривяването на ядрото в нея обаче щеше да повиши радиацията за поколения напред и построяването на втори неутринен телескоп на същото място щеше да стане невъзможно.
Докато битката отвън продължаваше да бушува, Базен взе едно РПГ от оръжейната, в случай че хеликоптерът на Корпорацията се опита да го преследва през езерото. Въоръжен и с картечен пистолет „Узи“, той тръгна по тунела към Оз, за да стартира процедурата, която щеше да унищожи завинаги „Сентинел 1“.
46.
Двамата техници бяха решили да се правят на тъпи и отговориха на въпросите на Хуан на руски, но той ги шокира, като ги попита свободно на родния им език къде е Кензит. Освен това много красноречиво им обясни какво ще им се случи, ако не сътрудничат. Изчерпали смелостта си, техниците преминаха на английски и му казаха, че Кензит е на някаква яхта, от която следи данните на неутринния телескоп, наречен от него „Сентинел“.
Един от екраните на контролния панел показваше картината, която виждаше Кензит. Хуан остана изумен, когато го видя как превключва от близък план на Линда към Прасето, което се носеше към един бронетранспортьор „Рател“.
Първата му заповед бе да изключат напълно картината. Без нея хората му имаха шанс за успех в онова, което са замислили. Екранът внезапно угасна и несъмнено докара Кензит почти до удар. Телефонът на конзолата моментално започна да звъни, но Хуан каза на руснаците да не вдигат.
После му хрумна по-добра идея.
— Знаете ли как действа това нещо? – попита ги той. Когато те се поколебаха, Хуан и Троно насочиха автоматите си към лицата им.
— Можем да работим с него, но това е всичко – каза единият техник.