Хуан се блъсна в Базен и го просна върху металната решетка. Хаитянинът се преви и Хуан го фрасна здравата в бъбреците.
Но беше забравил, че Базен знаеше за него повече от всеки друг негов противник.
Докато поемаше ударите, Базен сграбчи изкуствения крак на Хуан. Знаеше точно как е прикрепена бойната версия на протезата и дръпна закопчалките, които я придържаха към прасеца. Тя се освободи и Хуан падна. Успя да я отскубне от Базен, но сега преследването беше невъзможно.
Хаитянинът избърса кръвта от очите си, метна се към картечния пистолет и махна пълнителя. Преди Хуан да успее да отвори изкуствения си крак и да изваян колта, Базен спринтира през пещерата към най-близкото прикритие, за да презареди оръжието си.
Хуан стреля, за да му попречи да се скрие зад някоя колона. Стори му се, че успя да го рани в крака, когато Базен изтича в прохода, от който бяха дошли двамата с Троно.
Хуан чу характерното щракане на пълнител и забеляза, че сега самият той се намира под висящия кристал. Ако Базен опиташе същия трик и стреляше в тавана, щеше да бъде изложен на острите кристали.
Макар да искаше Базен жив, нямаше друг избор. Претърколи се и грабна гранатомета, надигна се на чуканчето си, прицели се в тунела и дръпна спусъка.
Реактивният снаряд излетя, оставяйки след себе си огнена диря, заби се в тавана и от него заваляха парчета. Когато димът се разсея, нямаше съмнение, че отворът на подводния проход е напълно затрупан. С Базен беше свършено.
Още докато дърпаше спусъка, Хуан си помисли, че стрелбата с РПГ може да доведе до срутване на тавана. Затаи дъх, когато много от огромните кристали затрепериха и се напукаха. Няколко парчета палнаха, после настъпи тишина.
Хуан побърза да закрепи крака си на място и се втурна да помогне на Троно да отблъсне останалите наемници, ала осъзна, че стрелбата е приключила.
Троно предпазливо се подаде зад колоната.
— Специална доставка за Хуан Кабрило! – извика Линк с плътния си баритон от тунела към циментовия завод. – Приготвили сме ви кутия шоколадови бонбони, ако не стреляте.
— Влизайте! – подкани ги Хуан. – Умираме от глад.
Линк излезе на светло и ченето му увисна до гърдите, когато видя „Сентинел“ и гигантските кристали на пещерата Оз.
— Сигурно и ние сме изглеждали така, когато дойдохме — каза Хуан на Троно.
— Не помня да съм го виждал изгубил дар слово – поклати глава Троно.
— Навън всичко под контрол ли е? – обърна се Хуан към Линк.
— Последните петима се предадоха, след като видяха как приятелчетата им заминаха. Пълна каша е. Базен е използвал шейсет души за копаенето на тунелите. Почти ги е уморил от глад. Линда събира цялата налична храна за тях. – Той махна зад себе си.
— Трябва да се видиш с един човек.
Появи се раздърпан, но горд хаитянин, воден от Еди. След като зяпна пещерата, той стисна здраво ръката на Хуан, когато ги представиха.
— Жак Дювал, заместник-началник на националната полиция на Хаити – каза той. – Доколкото разбрах, на вас трябва да благодаря за спасяването ни.
— Трябва да благодарите на целия екип – отвърна Хуан. – Не съм Самотният рейнджър. Но като се замисля, дори Самотният рейнджър не е сам. Особено когато Троно винаги е наоколо, за да му спасява кожата.
Дювал наклони объркано глава – не разбра американската алюзия.
— Къде е Ектор Базен?
Хуан посочи тоновете нападали камънаци в другия край на пещерата.
— Погребан е там.
Дювал кимна, едновременно със съжаление и с облекчение.
— Трябваше да се направи. Още веднъж благодаря. А сега трябва да вървя да поема командването на полицията, която си мисли, че идва да спасява Ектор.
— Ще ви послушат ви?
— Какъв избор имат? Вече няма кой друг да ги командва.
Той се обърна и се отдалечи.
— Корав тип — отбеляза Хуан.
— Освен малко вода, не поиска нищо за себе си, само за хората – каза Еди.
Хуан кимна. И той би постъпил по същия начин. Лидери от този тип в крайна сметка обикновено побеждаваха такива като Базен.
— Доведете веднага Ерик – нареди той. – Имаме друг проблем.
Две минути по-късно Линк и Еди бяха отвън, а Ерик бе седнал при конзолата на „Сентинел“ и се опитваше да отгатне как да спре програмата за самоунищожение. Броячът показваше, че им остават петдесет и три минути.
— Можеш ли да я изключиш? – попита Хуан.
Ерик поклати глава.
— Страх ме е да опитам. Кензит може да я е нагласил да гръмне, ако се въведе погрешен код.