— Лодката готова ли е за евакуация? – попита тя капитана.
— Да, адмирале – отвърна той. – Вързана е за левия борд.
— А бомбите? Искам да разкарам и трите кораба веднага щом „Орегон“ се пречупи.
— Всички са в готовност и очакват сигнал за взривяване. – Капитанът й връчи дистанционния детонатор.
— Отлична работа, капитане – похвали го тя. – Ще получите висок пост в правителството ми, когато стана президент.
Сигналите за помощ продължаваха, но тя не се безпокоеше, че някакви власти ще се отзоват. Хаити беше със символична брегова охрана и нямаше никакъв военноморски флот, така че в най-добрия случаи можеха да изпратят някой полицейски катер или да помолят за помощ Доминиканската република. Тя й хората й отдавна нямаше да са тук, когато те най-сетне се мобилизират.
Втората „Клуб“ се стрелна към „Орегон“ и Руис беше сигурна, че този път ще премине през защитите, но ракетата се взриви далеч от кърмата от защитния огън и обсипа кораба с отломки. По палубата затанцуваха пламъци и този път тя със задоволство установи, че са истински, а не фалшификацията, която бе видяла край бреговете на Пуерто Ла Крус.
Единственото разочарование бе, че Кабрило не знаеше кой ще потопи любимия му кораб. Тя обаче знаеше, а това бе единственото, което имаше значение.
Време беше да приключва.
Руис поднесе радиостанцията към устата си.
— Изстреляйте третата ракета.
— Тази отнесе „Метал Сторм“ – докладва Макс. – Останаха само двете картечници.
— Ще обърна така, че и двете да могат да стрелят по следващата ракета – каза Хуан и обърна „Орегон“ към Ил дьо ла Гонав. – Как върви, Мария?
— Свързах се с капитан Гарсия по сателитния му телефон – тържествуващо отвърна тя. – Много е смутен. Какво да му кажа?
— Може ли да се свърже с капитана на „Маракайбо“ но не по радиото?
Мария предаде въпроса.
— Да, той също има сателитен телефон.
— Добре. Кажи им да спрат напълно и да ми дадат точните си джипиес координати. Наистина точните, до сантиметър. И ги питай дали има други кораби в района.
Мария изглеждаше объркана от искането, но въпреки това го предаде на Гарсия.
Хуан се обърна към Макс.
— Приготви се да ги вкараш в насочващия компютър на „Ексосет“.
Макс сбърчи чело, после разбра и кимна.
— Да му кажа да не поразява тези координати ли?
— Именно. – Хуан погледна картата и видя, че дроновете и „Еър форс 2“ са на път да се срещнат. – Мърф, какво е положението с дроновете? Остават ни само пет минути.
— Почти съм готов. Трябва да успея от първия път, иначе Кензит ще ме изключи окончателно.
— Добре. Продължавай.
— Имам координатите! – извика Мария й ги съобщи на Макс, който ги вкара в насочващия компютър.
— Изстреляна е трета ракета! – обади се Линда. – Две минути до попадението.
— „Ексосет“ готов!
— Огън!
Ракетата беше изхвърлена от тръбата си и турбореактивният й двигател се включи, запращайки я към целта й. Алтиметърът на радара й я държеше само на три метра над повърхността.
— „Клуб“ на една минута от нас – каза Линда.
— Макс, опитай да посрещнеш ракетата с кръстосан огън с двете картечници. Това е единственият ни шанс.
От двете страни на кораба отново се разнесе звук на моторни резачки, когато двете картечници забълваха волфрамови куршуми към приближаващата ракета. Трасиращите линии танцуваха и се виеха, докато ракетата маневрираше в опит да избегне преградния огън. Но след двайсет секунди непрекъсната стрелба куршумите най-сетне намериха целта си и ракетата избухна в порой оранжеви пламъци.
— Уф – изпъшка Макс и демонстративно избърса чедо. – Вторият „Гахлинг” остана само с трийсет патрона. Съмнявам се, че ще успеем да свалим още една ракета.
— Време до целта на „Ексосет“?
— Не съм сигурна – отвърна Линда. – В момента е над острова и не я виждаме на радара.
— Мария – спокойно каза Хуан, – би ли попитала капитан Гарсия дали вижда ракетата ни?
Когато видя „Орегон“ да изстрелва ракетата си, Руис реши, че Кабрило прави последно усилие да свали третия й „Клуб“ и че се е провалил, щом двете ракети се разминаха.
След като ракетата пресече южния бряг на острова и можеше да я разгледа по-добре, Руис я разпозна „Ексосет“.
Беше сгрешила в преценката си за Кабрило. В отчаянието си той бе стрелял напосоки с надеждата, че по някаква случайност ще порази кораба й. А вместо това ракетата се носеше право към „Валера“ Руис мислено се потупа по гърба за решението си да вземе допълнителните кораби като примамки и се приготви да нареди изстрелването на последната ракета, за да довърши „Орегон“.