— Не ми пука. Имал е достатъчно време. Не искам да е наблизо, когато онова нещо гръмне. Нека Еди и Линк да извлекат Стоуни навън, ако се наложи.
Хали се усмихна.
— Може пък да им кажа да го направят при всички обстоятелства.
Докато Хали се свързваше, Хуан щракна сребърната запалка, оставена му от Морис на дръжката на стола, и запали заслужената си пура.
Ектор Базен дойде на себе си от грохота, който разтърси цялото му тяло. Когато всичко утихна, той седна, разтърка изтерзаната си от болка глава и се запита колко ли време е лежал в безсъзнание. Ръцете и лицето му бяха покрити със засъхнала кръв, което означаваше, че е бил доста дълго в несвяст. Отвори очи, но видя единствено мрак.
Отначало си помисли, че сътресението е било толкова силно, та е ослепял. Трескаво затършува в джоба си, докато не намери кибрита. Имаше само две клечки.
Драсна едната и откри, че зрението му все още е нормално. Намираше се в пещера и споменът как се е озовал тук внезапно го връхлетя. Носещият се към него реактивен снаряд. Взривът. Лавината от камъни. После нищо.
Изправи се с мъка и видя, че целият отвор на пещерата е затрупан с камъни, за чисто разчистване петима души трябваше да се трудят дни наред.
Ужасът го сграбчи, когато осъзна, че събудилият го грохот е бил от самоунищожението на „Сентинел“. Часовникът му потвърди догадката. Дори да можеше да се измъкне в тази посока, щеше да бъде облъчен със смъртоносна доза радиация в мига, в който стъпи в залата.
Залитна назад от купчината камъни. Кибритената клечка опари пръстите му и той я пусна. В паниката си запали и последната, после осъзна грешката си и запали самата кутия, за да спечели още няколко секунди безценна светлина.
Беше попаднал в най-лошия си кошмар. Лабиринтът от проходи сигурно продължаваше километри. Дори със светлина щяха да изминат дни, за да намери пътя, по който беше влязъл Хуан Кабрило.
Обърна се и тръгна с олюляване в противоположната посока с отчаяната надежда да открие път или оставени знаци. Не измина и шест метра, когато се препъна в един сталагмит и се просна по лице. Кибритената кутия излетя от ръката му и изгасна.
Мракът бе толкова пълен, че само секунда по-късно Базен усети как пипалата на безумието плъзват в ума му. Щеше да прекара последните няколко дни от живота си затворен в собствената си гробница, без надежда да се измъкне или да бъде спасен.
Само гласът му можеше да му прави компания и Базен направи единственото, което успя да измисли.
Запищя.
Епилог
Една седмица по-късно
Мексико
Хуан плуваше спокойно в подводната пещера, в която двамата с Макс бяха влезли през един сеноте – широк естествен кладенец, пълен с вода. Щатът Кинтина Ро на полуостров Юкатан беше така богат на подобни ями, че те бяха каталогизирани в онлайн база данни. Този сеноте обаче не бе отбелязан никъде. Доколкото Хуан знаеше, двамата с Макс бяха първите, дръзнали да го изследват.
Според насочващия компютър, който Хуан беше взел със себе си, не им оставаше още много път. Хвърли поглед назад и видя Макс да плува с широко отворени очи, зяпнал слепите пещерни риби албиноси. Очевидно се чувстваше извън зоната си на комфорт. Или може би причината беше в неопрена, опънат до скъсване от шкембето му. Така или иначе, наложи се да поговори с него, за да го убеди да се присъедини към гмуркането.
На самия Макс му се искаше да беше останал на „Орегон“, за да завърши поправката на оръжейните системи. Пораженията по корпуса, радара на картечницата и „Метал Сторм“ не бяха толкова големи, колкото изглеждаха отначало, така че Хуан успя да го убеди, че екипажът ще мине и без него и ще се справи с работата, преди да слезе за дългоочакваната почивка на брега.
Въпреки това Макс трябваше да намери нещо, за което да мрънка, така че по време на полета до сенотето се безпокоеше, че Мария Сандовал е научила твърде много от тайните на „Орегон“. Хуан обаче не беше загрижен заради това. Тя беше капитан на кораб и вече й беше обещано, че ще се върне на поста си в компанията, когато „Сиудад Боливар“ излезе от сухия док, дължеше живота си на Хуан и лично му беше казала, че надали някой би повярвал на разказа й.
Макс определено не можеше да се оплаква от възнаграждението за мисията. Освен техния дял от застрахователната компания за спасяването на кораба на Мария, бяха изкарали доста пари и от откриването и премахването на Кензит. След като пълният доклад за операцията стигна до Лангстън Овърхолт и стана ясно, че екипажът на „Орегон“ е предотвратил унищожаването на „Еър форс 2“, нямаше никакви спънки да си получат парите, които не само покриха всички поправки, но и останаха.