Фактът, че Кензит, Базен и Руис са действали заедно, беше шок за американските военни и разузнавателни агенции. Но онова, което изненада Хуан най-много, бе самоличността на другия човек на яхтата на Кензит. Един-единствен кадър от видеозаписа от дрона беше достатъчен да идентифицират Браян Уошбърн, бившия губернатор на Флорида и логичния избор за вицепрезидент, ако „Еър форс 2“ беше паднал в океана. Последвалото преглеждане на файловете в компютъра му извади на бял свят видеозапис, вероятно направен благодарение на всевиждащото око на „Сентинел“, на който Уошбърн убиваше някакъв изнудвач.
Разбира се, никой нямаше да пресъздаде в скоро време възможностите на „Сентинел“, особено в пещера, която сега беше изпълнена с убийствена радиоактивност. Имаше опасения, че радиацията ще изтече и в езерото Пелигре, но засега никой не беше засякъл замърсяване.
Дори пещерата да беше останала непокътната, възстановяването на „Сентинел“ нямаше да е възможно без проучванията и проектите на Лутцен и Кензит. Но Хуан не хранеше илюзии и знаеше, че американското правителство няма да се предаде лесно. Беше сигурен, че самото знание, че подобна технология е постижима, вече е дало началото на свръхсекретни изследвания.
Компютърът показваше, че са стигнали точните координати. Хуан насочи лъча на фенера си нагоре и видя сребристия отблясък, показващ наличието на въздух. Вдигна палци към Макс и излезе на повърхността.
Надигна се на ръба на пода на пещерата и помогна на Макс да се качи.
Макс свали маската си и изплю регулатора.
— Знаеш ли – каза той с глас, заглушен от мрака около тях, – сега можех да съм затънал до гуша в работа по поправките.
Хуан се разсмя.
— Помислих си, че ще искаш да видиш това, защото го пропусна на Хаити.
— Помислил си, че ще искам да видя някаква влажна тъмна пещера? Случайно да ти приличам на морлок?
— На половин морлок. Но пещерата няма да остане тъмна още дълго.
Хуан извади мощните LED лампи от водонепроницаемата си раница и ги нареди на пода. Когато ги включи, Макс скочи на крака.
Пещерата, в която се намираха, беше три пъти по-голяма от онази в Хаити – толкова огромна, че светлината не достигаше до стените й. Ярки зелени кристали проблясваха във всяка пукнатина; някои бяха с формата на розети, други бяха дебели колкото кедри и се издигаха от пода, за да стигнат до високия таван.
— Да ме вземат мътните, това е Изумруденият град на Батман – възкликна Макс и потърка радостно ръце. – Ударихме джакпота.
— Това не са изумруди. А селен, оцветен от медните примеси. Не е ценен като минерал сам по себе си, но за онзи, който знае как да създаде „Сентинел“, мястото е безценно.
— Откъде знаеше, че ще е тук? – попита Макс, докато се въртеше в кръг, зяпайки великолепието около себе си.
— От видеото, което залисахме от кабинета на Кензит на яхтата. На стената имаше карта, на която пишеше „Фаза 2“. Отдолу беше отбелязал точните координати, както и трето число, за което впоследствие се сетих, че е дълбочината. Бях сигурен, че е открил друга пещера. И реших, че ако е като онази в Хаити, си заслужава да намерим начин да стигнем до нея.
— Кой знае, може никъде по света да няма друго място като това.
— Може и да си прав. Единствената подобна пещера, откривана досега, се намира в северната част на Мексико и се нарича Пещерата на кристалите, но тамошните са съвсем бели, така че нямат качествата на кристалите от Оз.
Макс внезапно престана да зяпа чудесата около себе си и погледна Хуан.
— Страхувал си се, че Кензит може да продаде технологията си на някого и да му позволи да построи друг „Сентинел“ тук. Затова унищожи яхтата му.
Хуан клекна и взе един кристал, за да разгледа страните му, като внимаваше да не се пореже.
— Унищожих яхтата, защото Кензит трябваше да си плати, че нападна хората ми. Но наистина се тревожех, че ако оцелее, ще си откупи свободата с тайните за „Сентинел“ и местоположението на тази пещера.
— Не мога да те виня. Аз самият не бих доверил на никого подобна технология. Ако абсолютната власт развращава абсолютно, владеенето на „Сентинел“ би поставило почти всеки в позицията да се превърне за нула време в тиранин.
— Както вече се убедихме. И ако човек като Кензит може да бъде развратен от толкова много власт, представи си само какво може да направи едно правителство с нея.
— Кой знае за това място?
— Само ние. Реших, че ако Лангстън Овърхолт остане в неведение, това няма да му навреди. Освен това пещерата е на мексиканска територия, така че американското правителство не може да има особено основателни претенции към нея.