Не се наложи да пътуват дълго. До склада и дока се стигаше за около две минути.
Когато стигнаха портала, един войник с автомат като на Линк им махна да спрат пред спуснатата бариера. Зад войника имаше втори. Първият се наведе и козирува, когато видя пагоните и лицето на Хуан.
Хуан отвърна на поздрава и му даде изфабрикуваната от Кевин карта за самоличност. Макар че охраната със сигурност го беше познала, проверката бе задължителна.
Войникът върна картата и даде знак на другия да отвори портала.
— Добре дошли отново, капитане – каза той. – Ако идвате при лейтенант Домингес, той е в офиса на охраната. – Войникът посочи недвусмислено към вратата на ъгъла на склада. Огромните врати на гаража бяха затворени и под тях не се виждаше никаква светлина. Като се изключат прожекторите из обекта, единствените други светлини идваха от дока зад склада, където беше спрял огромен танкер. Около предната част на кораба, където се намираха свързващите тръби на една от най-големите рафинерии ма Венецуела, се тълпяха работници.
Хуан нареди на войника на испански да не съобщава за пристигането им и Линк потегли.
— Значи си имаме домакин – каза Хуан. – Надявахме се да има съвсем малко хора по това време.
— Знаеш принципа – отвърна Линк. – Никой план не оцелява след първия контакт с врага.
— Така е, но се надявах да изкара по-дълго. Може да се наложи да действаме по-бързо от очакваното. Следвай ме и остави всички приказки на мен.
В отговор Линк само се засмя. Хуан владееше свободно испански, арабски и руски, докато Линк говореше и разбираше единствено английски. Благодарение на параболичния микрофон по време на наблюдението си Линк бе записал достатъчно от речта на Ортега, за да може Хуан да овладее интонацията, тона и акцента на венецуелеца. Макар да се ограничаваше само до саудитски акцент, когато говореше на арабски, Хуан можеше да променя испанския си с лекота и да имитира буквално всяко наречие, използвано в Латинска Америка.
На ползата от грима и уподобяването на говора разчиташе най-вече за сплашването на моряците и подофицерите. Но ако въпросният лейтенант познаваше добре Ортега, беше само въпрос на време да забележи маскировката.
Линк спря пред вратата на склада до второ хъмви. Двамата слязоха и Линк метна автомата на рамото си по възможно най-непредизвикателния начин. В Южна Америка често можеха да се видят войници с автомати и адютантът на капитан Ортега не бе по-различен от останалите.
Хуан отвори вратата по начина, по който я отваряше Ортега от видеозаписа на Линк, и влезе в офиса, изненадвайки четирима мъже. Трима седяха зад бюра, а четвъртият следеше редица монитори. Радиото предаваше някакъв футболен мач.
Всички глави се обърнаха едновременно към новодошлите и радиото беше изключено. Четиримата скочиха от местата си и застанаха мирно.
Хуан само ги изгледа и спря поглед върху моряка с лейтенантските пагони.
— Tenieante Dominguez! – изрева той. – Cuál es el significado de está? – Какво означава това?
Нахоканият офицер бе хванат неподготвен и очите му се опулиха уплашено. С нищо не показа, че гласът на Хуан се отличава от този на Ортега.
— Капитан Ортега, мислех, че сте в Пуерто Кабело.
— Точно така трябваше да мислите. Виждам, че се налага да минавам по-често на проверки. Въпреки погрешното ви впечатление, не е ваш патриотичен дълг да слушате мача на националния ни отбор с Аржентина. А сега отговаряйте бързо. Колко са дежурните тази нощ?
Домингес буквално изплю думите.
— Аз и десетима моряци. Четирима тук, двама на портала, трима на пост и двама пазят товара.
— Само двама ли са в склада?
Домингес се поколеба за момент.
—Нямам хора в склада. Мога да поставя неколцина и там, ако така заповядате, но тъй като е празен, не сметнах за нужно.
— Ясно – рече Хуан. Но изобщо не му беше ясно. Щом товарът не е в склада, къде беше? – Имаме сведения, че е възможно шпиони да направят опит да съберат информация за обекта. Искам двама от тези хора да подсилят стражата.
Този път Домингес не се поколеба.
— Чухте капитана! – извика той на двама от подчинените си. – По-живо!
Моряците грабнаха оръжията си, нахлупиха фуражките и побързаха да се изметат. Остана само онзи при мониторите.
— Продължавай с работата си, моряко – каза му Хуан и онзи си седна на мястото. Погледът на Хуан се върна на лейтенанта. – Покажете ми товара.
— Сър, адмирал Руис заповяда никой да не преглежда товара, след като е натоварен.