— Да мамя? — възмути се Мак Ди с провлечения си луизиански акцент. – За какво ми е да мамя пернат дивеч като теб? Просто съм си добър.
— Защото ще означава, че животът наистина е нечестен. Не може да си добър на карти и да приличаш на модел за бельо.
Линда нямаше как да не се съгласи с думите му. Докато Майк беше симпатичен и строен, бившият армейски рейнджър Мак Ди имаше тяло сякаш изваяно от мрамор и лице, подходящо за кинозвезда. Той бе един от най-новите членове на екипа и типичното му луизианско обаяние и бързата мисъл в напечени ситуации бяха очаровали всички на „Орегон“.
— Стига, Майк, ние с теб сме две страни на една и съща монета – рече примирително Мак Ди.
— В какъв смисъл?
— Никой от нас не е бил достатъчно тъп, че да стане морски.
Двамата се обърнаха към Линда, която беше единственият моряк на борда, и се разсмяха от сърце. На „Орегон“ с Майк и Мак Ди се шегуваха добродушно, че са единствените „сухи дупета“ от екипажа, но в този случай те имаха числено превъзходство.
Тя ги изгледа стоически, но с игрив блясък в очите.
— Това беше. Заповядвам ви да стъпите на дъската.*
[* Вид наказание, при което провинилият се върви с вързани очи по изкарана зад борда дъска, докато не падне в морето. – Б.пр.]
— Тъй вярно, госпожо – отвърнаха в един глас те и започнаха да навличат черната си екипировка – пуловери, панталони, ръкавици, кубинки и шапки. Като последен щрих намацаха лицата си с черен грим.
Докато двамата се приготвяха за екскурзията. Линда включи двигателя и насочи „Дискавъри“ право срещу приближаващия „Сорокайма“, който плаваше към севернокорейското пристанище Вонсан.
Танкерът превозваше трийсет и осем милиона литра рафиниран дизел, предназначен за превозните средства от арсенала на Северна Корея. Покрай ембаргото върху горивата, наложено от повечето държави, и почти без собствени рафинерии, все по-войнствените севернокорейци зависеха от редовните доставки от Венецуела, чийто президент бе личен приятел с техния лидер. Без горивото севернокорейските въоръжени сили не можеха да помръднат.
Оръжията на „Орегон“ с лекота можеха да потопят кораб дори с размерите на „Сорокайма“, но мисията беше пo-изтънчена. Освен че Корпорацията отказваше да потопява невъоръжени съдове, венецуелците имаха предостатъчно танкери и петрол, така че потопяването в най-добрия случай само щеше да забави доставката. Вместо това Линда, Мак Ди в Майк щяха да съсипят горивото в трюмовете на танкера и да извадят от строя огромен брой превозни средства на севернокорейската армия.
На кърмата на „Дискавъри“ имаше шест съда с размерите на термос, по един за всеки трюм. В тях се съхраняваха бактерии, създадени тайно от Агенцията за изследователски проекти към Министерството на отбраната, известна като ДАРПА. Мутиралият щам на анаеробната бактерия clostridium, кръстен „Кородиум“ от създателите му, се размножаваше с лекота в дизела и замърсяваше целия резервоар, в който беше попаднал. Нямаше цвят и миризма, така че замърсяването не можеше да се установи без лабораторни изследвания.
Бактерията променяше строежа на дизела и той развиваше много по-високи температури. Попаднал в двигател, замърсеният дизел щеше да доведе до прегряване и пълно изваждане от строя. С малко късмет щамът, внедрен в трюмовете на „Сорокайма“, щеше да зарази всички севернокорейски запаси от гориво, като го направи неизползваемо и унищожи двигателя на всяко превозно средство, заредено с него.
Трудната част беше да вкарат бактерията в горивото, без да бъдат забелязани. И при най-малкото подозрение за нещо нередно екипажът на „Сорокайма“ щеше да изследва горивото и да открие проблема много преди да стигнат Вонсан. Ако научеха за вероятното заразяване с бактерии, севернокорейците щяха да започнат да изследват цялото доставено им гориво. Линда и екипът й трябваше да изпълнят мисията си успешно още първия път, защото втори просто нямаше да има.
Операцията ставаше още по-деликатна и поради това, че трябваше да се проведе едновременно с втората мисия на председателя. Ако двете мисии се предприемеха отделно и първата се провалеше, втората щеше да бъде изложена на опасност.