След отсеченото „Тъй вярно“ Руис усети как корабът завибрира от увеличената мощност в унисон с прилива на адреналин в кръвта й. Никога не се бе чувствала по-готова за битка и нямаше начин някой да й оспори победата.
6.
Хуан и Линк покриваха вратата откъм кърмата, като от време на време стреляха, за да обезкуражават опитите на хората на Домингес да нахълтат. Предната врата още беше плътно затворена и бяха прекарали верига през дръжката й, но някой я блъскаше здравата от другата страна. Беше само въпрос на време да я разбият.
Куршумите рикошираха от бронираните машини около Хуан и Линк, когато моряци надзъртаха иззад вратата и стреляха с автоматите си. Стрелбата им беше неточна. Сякаш онези отвън просто се опитваха да ги задържат приковани.
Хуан предполагаше, че планът им е точно такъв. Венецуелците държаха по-високата позиция, защото вратите от двете страни, едната откъм кърмата и другата откъм носа, бяха в най-горната част на дълбокия три етажа трюм, и до бронираните машини, наредени в осем редици по четири, се слизаше по стълби. Намираха се в патова ситуация. Хуан и Линк не можеха да се измъкнат, а венецуелците не бяха в състояние да ги атакуват по откритите стълби.
— Колко патрона ти останаха? – обърна се Хуан към Линк.
— Два пълнителя, но с това темпо след няколко минути ще свършат.
— На мен пък ми остана само този в автомата на приятеля, който ни пусна тук. – Сабленият удар, който Линк беше нанесъл ма войника, щеше да го държи, замаян дни наред. Въпреки това противникът беше достатъчно многоброен, за да ги победи и само с тактика на изтощаване. Нямаше начин да стигнат чак до хъмвито. Трябваше да намерят друг изход от положението.
Дори да се насочеха към една от вратите и да се помъчеха да си пробият път през обсадата, единственият начин да напуснат кораба бе да скочат в морето. А там щяха да са открити мишени за всеки от дока.
Въпреки това имаха една възможност, при това точно в този трюм.
— Помниш ли колко изровен беше подът на склада? – попита Хуан.
Линк кимна.
— Естествено. Веригите на тези машини разбиват бетона при завоите. Танковете тежат по шейсет и пет тона.
— Което означава, че са заредени с поне малко гориво. Според теб трудно ли се кара това нещо? – Хуан посочи с палец близкия танк. Този „Ейбрамс“ беше точно до стената на кораба откъм дока.
Линк беше свикнал с импровизациите на Хуан, така че дори не му мигна окото.
— Първо трябва да свалим вратата – каза той.
— Значи си карал танк?
— Навремето седях на мястото до водача. Един приятел от тюлените беше водач на танк на морската пехота. Изглежда доста просто. Дръжки като на мотоциклет за управление и скорост, и педал за спирачка. Горе-долу като обикновен „Харли“.
Линк държеше специално оборудван „Харли Дейвидсън“ в трюма на „Орегон“ и често излизаше с него, когато оставаха в някое пристанище.
— Иначе казано, не си.
Линк се усмихна.
— Уча се бързо.
— Нагласата ти ми допада. Има обаче един проблем. – Хуан посочи аварийното осветление, което се захранваше с акумулатори. – Обзалагам се, че са прекъснали тока, за да не можем да спуснем вратата.
— Това наистина е проблем. Дори танк не може да пробие корпуса на кораб.
— А видя ли контейнерите, докато бягахме насам?
На Линк му просветна и той присви очи към другата страна на трюма. До стената имаше два метални контейнера, белязани с жълти предупредителни надписи „Експлозиви“.
В тях държаха мунициите за бронираните машини. Обслужването определено беше пълно. Няма смисъл да купуваш танкове без боеприпаси.
— Прикривай ме – каза Хуан. – Сега се връщам.
Беше напълно уверен в способността на Линк да го прикрива. Линк беше изключителен снайперист и дори в полумрак можеше да повали всеки моряк, който се опита да нахълта в трюма – стига да имаше патрон в цевта.
Хуан спринтира с приведена глава между танковете. Усещаше как куршумите профучават над него, но бяха малко и изстреляни набързо благодарение на експертния прикриващ огън на Линк.
Клекна зад последния танк и видя, че краят на контейнера е открит за позицията на моряците откъм кърмата.
Освен това беше заключен.
На дръжката имаше верига с обемист катинар. Явно или севернокорейците, или венецуелците нямаха доверие на крадливите ръце на докерите си.
Хуан повдигна крачола си и отвори скритото отделение в бойния крак. Засега щеше да остави пистолета там. Имаше нужда от пластичния експлозив и детонатора.