Все още не бяха изпробвали най-новата си система – стоцевно оръдие, разработено от компанията „Метал Сторм“. За разлика от шестте въртящи се цеви на „Гатлинг“, които изстрелваха куршуми, подавани от лента, „Метал Сторм“ беше изцяло електронна и нямаше движещи се части, което означаваше, че засечките са невъзможни. Патроните се зареждаха в цевите един зад друг. Електронният контрол позволяваше прецизна стрелба, в сравнение, с която скорострелността на „Гатлинг“ от три хиляди куршума на минута изглеждаше жалка. Всяка цев на „Метал Сторм“ изстрелваше по четирийсет и пет хиляди куршума в минута и цялата система можеше да бълва волфрамови снаряди със зашеметяващата скорост от четири и половина милиона изстрела в минута.
— Хеликоптерът обръща – докладва Хали.
Хуан не беше изненадан. Най-новите изстрелвани от рамо ракети земя-въздух изглеждаха подходящи за лековъоръжен шпионски кораб и пилотът беше проявил благоразумието да стои на разстояние. Той нямаше как да знае, че ракетите на „Орегон“ са далеч по-мощни.
— Уведомете ни, ако промени решението си, господин Касим.
Следващите двайсет минути минаха без инциденти. Трите островчета, към които плаваха, бяха наредени едно до друго в трикилометрова скална дъга, стърчаща над водата. Намираха се точно срещу два необитаеми полуострова. Самите островчета бяха толкова близо едно до друго, че „Орегон“ едва можеше да мине между тях.
Когато Исла Карака дел Оесте се озова отляво на носа, Хали извика:
— Контакт на повърхността! Курс едно-шест-осем на шестнайсет километра от нас. Това е „Марискал Сукре“. Явно изцеждат всичко от двигателите.
„Орегон“ се виждаше съвсем ясно и действията на фрегатата бяха предвидими, но въпреки това следващите думи на Хали привлякоха вниманието на Хуан.
— Засичам изстрелване на ракета!
Хуан се наведе напред в стола си, вперил поглед в картата на екрана, която показваше червена точка, носеща се към символа на „Орегон“. До картата имаше картина предавана от една от камерите на палубата. Ракетата още не се виждаше, но скоро щеше да се появи.
— Време до сблъсъка?
— Петдесет и две секунди – отвърна Мърф. Ракетата летеше почти със скоростта на звука.
— Подготви батареята „Метал Сторм“. Да видим на какво е способна. Но за всеки случай активирай и гатлинга на кърмата.
„Метал Сторм“ се вдигна в позиция за стрелба от гнездото си зад кърмовия трюм. Плочата, покриваща картечницата „Гатлинг“, се отвори и цевите се завъртяха в готовност за стрелба.
— И двете оръжия държат ракетата на прицел – обяви Мърф.
— Не стреляй, докато не стигне на шестстотин метра от нас – напомни му Хуан. Това означаваше две секунди преди попадението.
— Всичко е в готовност и очакване – увери го Мърф. – Системата е програмирана да стреля автоматично при такова разстояние.
На предния екран в нощното небе блесна огнена точка, която с всяка следваща секунда ставаше все по-ярка и се носеше над водата. Когато ракетата стигна границата от шестстотин метра, батареята „Метал Сторм“ откри огън, без да е нужно Марк да отмества пръста си от предпазителя на гатлинга.
На шестцевната картечница щяха да са я нужни десет секунди да изстреля петстотин куршума. „Метал Сторм“ се справи за миг. Стана толкова бързо, че камерата регистрира само кратък проблясък, последван от тътен, който отекна по кораба като удар на пневматичен чук.
Ракетата нямаше никакъв шанс. Мърф бе програмирал „Метал Сторм“ да стреля така, че куршумите образуваха непреодолима стена от волфрам във въздуха. „Отомат“ се сблъска с нея на триста метра от кърмата на „Орегон“ и експлоатира в огнено кълбо, което временно извади от строя камерата на борда и екранът потъмня.
Въпреки унищожаването на ракетата, „Орегон“ не излезе от сблъсъка без драскотина. Когато образът се появи отново, на палубата бушуваше пожар.
11.
Адмирал Даяна Руис се усмихна, загледана в горящия на хоризонта кораб. Ракетата си беше свършила работата и „Долос“ едва пъплеше.
— Да ги довършим ли, адмирале? – попита капитан Ескобар. Лицето му бе окъпано в червено от бойните светлини на мостика на „Марискал Сукре“
Руис свали бинокъла.
— Не. Искам да заловя кораба непокътнат. Или толкова непокътнат, колкото ще бъде, ако успеят да потушат пожара.
— С тази скорост ще ги настигнем след петнайсет минути.
— Свържете се с тях.
Капитан Холанд – или както му беше името в действителност – отговори.
— Обаждате се да злорадствате ли?