— Така е. Гомес, дръж ги за всеки случай под око, докато не се отдалечим на петдесет километра. После зарежи дрона.
— Дадено.
Корпусът застена, когато ударната вълна от взрива на двайсет и пет километра от тях ги достигна.
— Макс, преименувай ни отново на „Орегон“. „Долос“ ни служеше добре, но предаваме името му на морето.
— С удоволствие.
Името на кърмата можеше да се сменя за миг с помощта на магнитния панел, който бе програмиран да изписва всичко и с всякакъв шрифт. С едно натискане на бутон Макс деактивира магнитите и железните стърготини по корпуса паднаха. Той магнетизира новите и дюзите ги изхвърлиха по местата им, образувайки името „Орегон“. Щом излезеха в открития океан далеч от морските пътища, екипажът щеше да пребоядиса корпуса в нови цветове, да размести оборудването по палубата, да добави фалшиви товарни палети и да свали втория комин, променяйки напълно силуета на кораба. „Орегон“ щеше да влезе в следващото пристанище в напълно различен образ. Всички се справихте отлично – обяви Хуан. – Бих казал, че току-що си осигурихме още няколко години анонимност. При следващото слизане на сушата аз черпя.
— Чух те – каза Макс. – Да знаеш, че ще ти излезе солено.
— Нищо против. Господин Стоун, след като излезем от обхвата на радара, продължете по курс към „Дискавъри“.
— Чакайте само да видят записа – възкликна Мърф. – Мак Ди и Троно ще съжаляват, че са пропуснали купона.
Хуан отиде при Мърф и му даде картата памет от телефона на лейтенант Домингес.
— Преди да се хвалиш с пиротехническите си таланти, първата ви задача с Ерик е да дешифрирате това.
Мърф завъртя картата между пръстите си.
— Струва ми се влажна.
— Беше в джоба ми, когато цопнах във водата. Линк има и един лаптоп за вас, но той би трябвало да е сух и здрав.
— Жалко – рече Мърф. – Обичам предизвикателствата.
— Имам предчувствието, че новата ни приятелка адмирал Руис няма да се зарадва, ако открием какво има на тази карта. Искам да знам какво друго е намислила.
13.
Панама Сити, Флорида
За първи път майор Норм Милър виждаше заети всички пилотски места в Центъра за управление на дронове към военновъздушната база „Тиндал“. През повечето време във въздуха имаше по един дрон, но тази сутрин беше последното изпитание преди самата мисия следващата седмица. Всичко трябваше да мине идеално, в противен случай демонстрацията щеше да бъде отменена. Милър нямаше намерение да пропуска нито един детайл, особено когато залогът бе повишаването му в подполковник.
— Докладвайте състоянието — нареди той и всяка станция отговори, че всички системи са в ред и готови за излитане. – Отлично. Тогава да започваме. „Куейл“* 1, свържете се с кулата за разрешение.
[* Пъдпъдък (англ.). – Б.пр.]
Милър, бивш летец изтребител с бронзов тен и оредяваща коса, пиеше диетична кола и гледаше картината от камерата на дрона, докато той маневрираше към пистата. Нямаше стол в помещението и предпочиташе да обикаля между станциите, за да наблюдава работата на операторите. Всеки от шестте симулатора на пилотска кабина бе зает от двучленен екип, който трябваше да поеме увеличеното умствено натоварване, наложено от липсата на осезаема обрата връзка, която получаваше един пилот в самолет. При нормални обстоятелства полетът се водеше от компютър, програмиран с параметрите на мисията, като във всеки момент управлението можеше да се поеме ръчно при евентуална засечка. Крайната предпазна мярка беше бойна тава на ракета „Сайдуиндър“, инсталирана в дрона. При загуба на връзка безпилотната машина се самоунищожаваше.
Водещият маневриращ дрон зави и камерата на следващия го показа отстрани. Беше модифицирам F-16 „Файтинг Фал кон“, сега преименуван на QF-16, за да отличи изтребителя като мишена, обречена да бъде унищожена някой ден от друг самолет или кораб. Опашката и върховете на крилете му бяха боядисани в ярко оранжево, а под корема му беше закрепен външен резервоар за гориво.
Милър така и не беше свикнал да вижда самолет, проектиран да бъде управляван от пилот, да излита с празна кабина, но в момента „Куейл 1“ правеше точно това и дюзите му бълваха огнена опашка зад него. „Куейл 2“ го последва. Високо в небето кръжаха два пилотирани изтребителя преследвачи F-15 „Ийгъл“, въоръжени с ракети въздух-въздух. Те щяха да поемат ролята на ескорт, който да наблюдава изпълнението на мисията и да окаже подкрепа, ако с някой от дроновете стане нещо.
Мисията не представляваше типичен полет над Мексиканския залив. Осемте самолета – шест дрона и ескортиращите изтребители – участваха в тренировка по стрелба за съвместното учение ЮНИТАС. провеждано ежегодно от държавите на Западното полукълбо и отделни страни членки на НАТО. Кораби на САЩ, Великобритания, Бразилия, Колумбия, Мексико и десетина други военноморски сили щяха да се съберат след няколко дни в Карибско море югоизточно от Бахамите, за да проведат учение за съвместни действия като многонационална военна част.