Уошбърн кимна, сякаш очакваше подобна сума.
— А догодина?
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че за каквато и сума да се уговорим, винаги ще можете да ме шантажирате в бъдеще.
— Гарантирам, че ако ми дадете десет милиона долара, никога повече няма да повдигна въпроса.
— Мисля, че аз съм този, който може да гарантира това – отвърна Уошбърн, извади скрития между възглавничките „Смит и Уесън“ и го застреля в гърдите.
Докато Клемънт се давеше в собствената си кръв и се мъчеше да си поеме дъх, Уошбърн му каза:
— Открих досиетата ви, преди да дойдем тук. Резервният ви план не го бива.
Клемънт изпадна в предсмъртен гърч и се отпусна безжизнено на стола си. Уошбърн пусна револвера зад борда и изчезна за минута от кадър. Когато се появи отново, държеше четири водолазни колана с тежести. Завърза по един за китките и глезените на Клемънт и претърколи тялото му във водата. После изтърка следите от кръв с белина и изхвърли и нея. Никой не знаеше, че между двамата има някаква връзка, нито че Клемънт е бил на яхтата му. Тогава Уошбърн беше решил, че е извършил перфектното убийство.
Сега, докато спираше записа, си даваше сметка, че Доктора може да поиска всичко от него и той няма друг избор, освен да изпълнява.
— На ваше място бих изтрил видеото веднага – каза гласът от телефона.
Уошбърн се подчини. Ръката му трепереше, докато работеше с тракпада.
— Как направихте този запис?
— Не издавам тайните си. Но талантите ми могат да бъдат много полезни за човек като вас.
— Какви таланти?
— Казах ви – виждам всичко.
— Колко искате?
— Мислите, че става въпрос за пари ли?
— А за какво?
— Имам достатъчно пари, губернатор Уошбърн. Онова, което ми липсва, е вашето обаяние, репутация и доминиращо присъствие. Тях не бих могъл да си ги купя, колкото и пари да имам.
Уошбърн поклати объркано глава.
— Тогава какво искате?
— Същото, което и вие – каза самопровъзгласилият се Доктор. – Да ви направя президент на Съединените щати.
14.
След като спря да приберат „Дискавъри“ без никакви инциденти и излезе извън обхвата на радара и в международни води, „Орегон“ пое на северозапад.
На следващия ден отпочиналият Хуан седеше зад бюрото си и четеше докладите на екипите. Въпреки някои спънки при изпълняването на плановете, резултатите бяха такива, каквито очакваха. Хуан изпитваше тиха гордост от здравата работа на хората си, както и от способността им да мислят бързо и според обстоятелствата.
След късо почукване по вратата и отсечено „Да“ в каютата влязоха Ерик и Мърф. Стоуни изглеждаше облечен в дрехите си от снощи, но Хуан знаеше, че той има няколко комплекта бели ризи и жълто-кафяви панталони. Мърф пък беше сменил тениската с друга, на която бе изобразена горяща фигура с надпис „Опитах го у дома“ под нея. След няколкото часа почивка през нощта двамата се бяха посветили на разбиването на лаптопа и картата. Лицата им сияеха тържествуващо.
— Май не сте имали късмет с хакването – иронично подхвърли Хуан.
— Au contraire,* mon председателю – отвърна Мърф. – Нямаха никакъв шанс.
[* Напротив (фр.). – Б.пр.]
— Съвсем прости алгоритми за криптиране от военен порядък – добави Стоуни.
Доколкото Хуан знаеше, не съществуваше компютърна система, в която Ерик и Мърф да не са в състояние да проникнат.
— Какво намерихте на лаптопа? – попита той.
— Съкровищница на информация за контрабандата на оръжие – каза Мърф. – Корабни манифести, плащания, какво ли не. Момчетата от Лангли ще имат доста работа.
— А телефонът?
— Възстановяването на файловете му отне повече време заради повредите от водата – обясни Ерик. – Открихме обичайните есемеси и списък на проведените разговори, пак свързани с контрабандната операция. Попаднахме и на няколко файла. Единият е особено интересен.
— Защо?
— Защото съдържа дати. Четири. От последните три месеца. Четвъртата дата е след два дни.
— Все още работим върху това с какво са свързани – обади се Мърф. Под всяка дата има някакъв код. – Той прочете: – Алфа седемнайсет. Бета деветнайсет. Гама двайсет и две. Делта двайсет и три.
— Очевидно гръцките букви са поредни – каза Ерик, – но не успяхме да дешифрираме модела на числовата прогресия.
— Ако изобщо съществува такава – добави Мърф.
— Може да са случайни, макар че възходящата тенденция показва, че не е така.
— И нямате никакви теории какво може да означават? – попита Хуан.