Мърф поклати глава.
— Преровихме лаптопа за всичко, свързано с тези кодове и дати, но не открихме нищо. Без повече данни сме в задънена улица.
— Ще предадем информацията на Лангстън Овърхолт. Може пък неговите хора да открият някакво обяснение за датите според техните сведения. След това, що се отнася до нас, работата ни е свършена, можем да си приберем парите, точно навреме за тримесечните дялове.
Всички от екипажа бяха съдружници в Корпорацията и печалбите се разпределяха след отчисляване на разходите според позицията и продължителността на службата. Макар че работното време бе дълго и мисиите рисковани, всеки можеше да очаква луксозен живот след годините, прекарани на борда на „Орегон“.
Тази вечер Корпорацията се наслади на петзвездна вечеря. Докато поднасяха кафето, Хуан каза:
— Предстои ни дълго пътуване до Малайзия, за да разбием пиратския кръг в пролива Малака, така, че се надявам да имате планове как да прекарате най-добре почивката в Ямайка.
— Уговорих Линда за един момичешки ден в „Сънсет Клиф Спа“ – сподели Джулия. – Четох, че е най-добрият нов курорт в Монтего Бей.
— А аз пък я уговорих в замяна на масажите и маникюра да покара уиндсърф с мен – добави Линда.
— Да видим дали ще ти се кара след няколко чаши добро совиньон блан и разтъркване на ходилата – не й остана длъжна Джулия. – А ти, Линк? Какво ще кажеш за един масаж?
— Майтапиш ли се? – изхили се той. – При всички онези крайбрежни пътища? Време е да изкарам мотора от трюма. И тъй като в Мобай има нов търговец на „Харли“, който дава мотори под наем, Еди ще дойде с мен.
— А ти, Хали? – попита Хуан. — Замислил ли са някакви приключения?
— Имам чувството, че може и да си намеря някое Мак Ди и Троно ще ме водят в някакъв бар име „Уотърфронт“ на Хип Стрип. Твърдят, че там предлагали най-доброто мохито на северния бряг.
— Внимавай с тия двамата. Не искам да се събудиш и да се чудиш къде са се дянали дрехите ти. – Хуан погледна към Мърф. – Нека позная какво сте намислили…
— И още как! Време е да подготвим скейтборд парка. Ерик ще ми помогне да изградя нов улей. Опитвам се да изобретя нов трик на име Мърф 720. – Хуан с неохота беше позволил на Мърф да превръща палубата в детска площадка, когато има такава възможност. Това бе малка цена за лукса да има подобен технически магьосник в екипа си.
— Не се безпокой – намеси се Ерик. – Ще снимам, за да могат всички да се забавляват, докато го гледат как изхвърча в морето.
— А ти, Хуан? – поинтересува се Джулия. – Има ли някъде плаж с твоето име?
— Не, ще остана на борда да наваксам с бумагите и да се погрижа за попълването на запасите.
— Как ли пък не – подхвърли Макс.
— Сериозно. Ще се оправя.
Макс се спогледа с Джулия.
— Права беше. Ние сме единствените, които знаят какво е най-добро за него.
Хуан ги изгледа. Умееше да разпознава конспирацията.
— Какво сте намислили, разбойници такива?
— Помислихме си, че няма да приемеш добре идеята за малко разпускане, така че си позволих да наема едва рибарска лодка за утре – каза Макс. – Обръщането на няколко бири и сборичкване с риба тон ще ти се отрази добре.
Хуан ги изгледа поред и разбра, че споровете са безсмислени. Вдигна примирено ръце и се разсмя.
— Добре. Ще отида. Но после се връщам на робота.
— Точно това искахме да чуем. Няма да съжаляваш.
Монтелибано, Колумбия
Докато хеликоптерът се спускаше към площадката, Ектор Базен гледаше обширното имение в подножието на залесения склон недалеч от село Монтелибано. С терасираните си градини, тенис кортове и три плувни басейна, с които би се гордял и някоя хавайски курорт, то бе крещящо свидетелство, че трафикът на кокаин е изключително доходоносен за собственика му Алонсо Талон. Но разкошната вила показваше също, че Талон може да си позволи бизнес предложението на Базен.
Полетът от международното летище на Картахена бе отнел по-малко от час – горе-долу същото време, което му бе нужно да долети с частния си самолет до Колумбия от Хаити. Поради подозрителността на Талон Базен и тримата му спътници бяха принудени да пътуват с негов хеликоптер, вместо да наемат свой. Охраната с РПГ-та гарантираше, че никой друг хеликоптер няма да припари до имението.
Когато кацнаха на площадката, Базен и хората му излязоха на изгарящата тропическа жега и се озоваха срещу десетина мъже, насочили към тях автомати „Хеклер и Кох“ G36. Базен пристъпи и спря през единствения, който не държеше оръжие – Серджо Портила, дясната ръка на Талон. Разпозна якия подчинен по тънките мустачки и татуирания пламтящ череп на врата. Портила също прецени на око Базен, за да се увери, че е човекът от снимката, която им беше изпратена.