Базен стана и отиде при бара. Избра небрежно бутилка скоч „Макалан“ от 1939 г. и усети как Портила се напрегна зад него. Явно не беше свикнал някой да се отнася така нехайно с бутилка на стойност над десет хиляди долара.
— Никога не съм опитвал тази реколта – каза Базен. – Чувал съм, че била много добра
— Налейте си – предложи Талон. Приемете го като благодарност от моя страна
Базен си сипа и завъртя наситеното с торф питие в чашата, след което отпи глътка. Уискито обгърна езика му като мед и плавно се плъзна по хранопровода.
— Репутацията му е оправдана – обяви той.
— Сигурен съм, че цената, която ще ми поискате няма да се покрие с бутилка скоч
— Така е – потвърди Базен и допи чашата си – Десет процента от приходите ви.
Талон се опули и стрелна с поглед Портила. И двамата избухнаха в смях.
— Да нарека това абсурд, ще бъде подценяване – каза Талон. – Ще откажа щедрото ви предложение.
Безан се намръщи
— Жалко. За съжаление, отказът ви да работите с мен може да ви остави открит за всякакви бизнес рискове. Може да започнат най-неочаквани рейдове. Осуетени доставки, замразени банкови сметки. Цялата ви дейност може да забоксува. Нима десет процента са висока цена за гаранцията, че подобни неща няма да ви се случат?
За първи път Талон се надигна от мястото си, настръхнал от думите на Безан.
— Толкова ли сте тъп, че да идвате в кабинета ми и да ме заплашвате?
— Да ви заплашвам? Не, разбира се. Просто ви предлагам ценна услуга. Естествено е да очаквам да ми бъда заплатено подобаващо. Разбирате ли, аз ще правя пари, докато вие правите още повече пари. Уговорката е съвсем разумна и двамата имаме сериозен интерес от нея.
— Правя предостатъчно пари и сега.
Базен показно се огледа.
— Виждам. Но аз мога да ви осигурявам информация, която ще направи живота ви по-лесен. И не се заблуждавайте, способностите ми за събиране на сведения са безгранични. – Той кимна към картината на Пикасо. — Например, зад това платно има сейф. Стигате до него, като дърпате лост в долния десен ъгъл и отваряте картината наляво като прозорец. Комбинацията е трийсет и шест, осем, седемдесет и две. Вътре държите сто хиляди американски долара, два килограма кокаин, кесия с двайсет диаманта и два револвера „Колт“ с дръжки от слонова кост. Мога да ви кажа серийните им номера, ако искате.
Базен гледаше право към Талон, докато изброяваше съдържанието на сейфа. Ченето на наркобарона увисна, докато го слушаше.
— Аз съм единственият, който знае комбинацията на този сейф. Откъде знаете какво има в него?
— Казах ви. Магия. Може пък да имам рентгенови сателити, които следят тази къща. Или пък дронове, които кръжат денонощно отгоре. Може да съм пратил работници, които са поставили подслушвателни устройства във всяка стая и камери, които никога няма да откриете. Или… – Базен замълча за по-голям ефект. – Или е възможно сред хората ви да има предател.
Не погледна към Портила, но Талон схвана намека.
— Ти? – изкрещя той на Портила. – Нима си ме продал?
Портила вдигна умолително ръце.
— Не, шефе. Верен съм ти, кълна се. Този тип лъже.
— Не лъже. Описа абсолютно всичко, което е в онзи сейф. Предал си ме!
— Заклевам се, че не съм!
Базен пристъпи към бара и сложи ръка до чекмеджето под него.
— Поне аз съм откровен, когато ви казвам, че искам дял от печалбата ви – каза той на Талон. – Не крада зад гърба ви.
— Вярно ли е? – обърна се Талон към Портила. – Нима крадеш пари от мен след всичко, което съм ти дал?
— Не! Моля те, Алонсо!
Но лъжата пролича в очите на Портила. Обхванат от сляпа ярост, той се завъртя и извади никелиран „Смит и Уесън“ от кобура под мишницата си.
Базен не знаеше кого смята да застреля – може би и двамата, – но това нямаше значение. В мига, в които Портила посегна към кобура, Базен рязко отвори чекмеджето и грабна глока, който Талон държеше там за непредвидени случаи. С движение, усъвършенствано от години тренировки, той вдигна полуавтоматичния пистолет и застреля Портила между очите, преди той да е успял да се прицели в Талон, който още гледаше като втрещен.
— Подозирахте го от известно време – каза Базен.
— Просто ви направих услуга.
Талон зяпна скрития пистолет в ръката му.
— Откъде…
— Казах ви. Магия. Уговорихме ли се?
Талон кимна безмълвно и махна на охранителите, които бяха нахълтали в кабинета и сега стояха, вперили погледи в трупа на Портила.
Базен отиде до бюрото и остави глока на него. Извади лист от джоба си и го постави върху оръжието