— Първият номер е на банковата сметка на Портила на Кайманите. Вторият е на моята сметка. Очаквам месечни депозити. И ще разбера, ако процентите са по-малко. Между другото, той спеше с жена ви.
Базен излезе от кабинета и се върна при хеликоптера. Докато хората му се качваха, телефонът му иззвъня. Беше Доктора, вероятно да провери как вървят нещата.
— Къде си? – попита Доктора без всякакви предисловия.
— Току-що приключих бизнеса в Колумбия. Още един успех.
— Добре. Имам нова работа за теб.
— Смятам утре да ида в Мексико и да се срещна с човек от картелите.
— Това може да почака. Имаме по-голям проблем. Необикновен кораб. Името му е „Орегон“. Разполагат с информация, която може да навреди на цялото ни начинание, а дори не го знаят.
— Щом не го знаят, защо да е проблем?
— Защото е само въпрос на време да научат. Можеш ли да осигуриш ударен отряд в Ямайка за утре?
15.
Монтего Бей, Ямайка
Лек бриз зашепна в палмовите клони над откритата част на „Сънсет Клиф Спа“. Идиличното място на хотела беше избрано специално, за да предлага забележителна гледка към Карибско море. Туристи лудуваха на живописния плаж, който се простираше пред шестметровите отвесни скали, дали името на курорта. През деня върху поляната над тях издигаха бели шатри, за да могат посетителите да се насладят на масаж на открито, недостъпен за любопитните погледи на минувачите. Преди залез шатрите се махаха, в да могат гостите да съзерцават червените и оранжеви тонове на слънцето, докато потъва зад хоризонта.
Линда се беше отпуснала на един шезлонг и отпиваше от шампанското си, докато педикюристката се грижеше за ноктите на краката й. Джулия седеше до нея, обслужвана от друга педикюристка. Двете бяха първите, които слязоха от „Орегон“, когато пристигнаха в Монтего Бей тази сутрин, и сега се излежаваха увити в меки бели хавлии.
— Не помня откога не съм се отдавала на подобно нещо – каза Линда, посочвайки работата на педикюристката.
Джулия й се ухили.
— Доволна ли си, че те увещах да го направиш?
— Може да ми стане навик. – Макар че на „Орегон“ имаше джакузи и сауна, те просто не можеха да се сравняват с услугите на спа център.
— Трябва да помолим Хуан да наеме маникюристка на кораба — предложи Джулия. – Като корабен лекар със сигурност знам, че някои от момчетата определено имат нужда от подобни услуги. Ноктите им са отвратителни.
— Представяш ли си Морис като педикюрист?
Двете се разсмяха до сълзи при мисълта как достолепният стюард оформя ноктите на Франклин Линкълн. Пристъпите на кикот продължиха, докато педикюристките приключиха работата си и си събраха нещата.
— Признавам, че беше права, като настоя първо да караме сърф – каза Линда, като разтриваше натъртеното си рамо. – С нетърпение очаквам един добър масаж.
— А аз си признавам, че се забавлявах. Но това е по-добро.
Появи се една прислужница да ги заведе до шатрите и Линда и Джулия я последваха. От скрити тонколони се лееше лека класическа музика, която се чуваше по-добре тук, далеч от туристите на плажа. Шатрата беше отворена към океана и Линда чуваше как вълните се разбиват в скалите под тях. Уединеността на масите за масаж се осигуряваше от бял параван. В момента никоя от шатрите не беше заета.
Прислужницата съобщи, че масажистките им ще дойдат след няколко минути, и ги помоли да легнат по корем на масите. Показа им шкафчетата, в които да оставят дрехите си, и ги остави.
— Знаеш ли, щом ще дойдат след няколко минути, май ще си сипя още едно шампанско – каза Джулия.
— Остави на мен – предложи Линда и взе чашата й. – И аз не бих отказала още едно.
Докато Джулия влизаше шатрата, Линда се обърна да излезе. С крайчеца на окото си забеляза някакво движение на сенки зад бялото платно. Не една, а две сенки.
Някой вече беше в шатрата с Джулия. Приглушено изскимтяване потвърди, че това не е масажистка.
Сетивата на Линда бяха изострени до краен предел. Тя захвърли чашите на земята и дръпна платното. Озова се пред мъж в черно, който беше запуши с длан устата на Джулия и вадеше нож от каниятана бедрото си.
Напълно инстинктивно, разчитайки на тренировките по самозащита, които бяха задължителни за абсолютно всички на „Орегон“ независимо от работата им, Линда грабна някаква бамбукова закачалка и замахна с нея като с тояга за кендо. Нападателят я видя в последния момент и пусна Джулия, за да се предпази от свирепия удар, но въпреки че успя да вдигне ръка, закачалката се стовари върху рамото му.