Насочи обектива към петнайсетметровите цистерни и увеличи образа, докато не бе в състояние да вижда всеки детайл. Първите две цистерни пустееха, но когато стигна до третата, различи силуета на мъж, легнал по корем отгоре й. Още държеше пушката си насочена към „Орегон“ и ги чакаше да се покажат.
— Хванах го – каза Ерик и показа образа на Мърф.
— Добре го е замислил – процеди през зъби Мърф.
— Няма начин да го очистим с гатлинга, докато е кацнал върху пълна с гориво цистерна.
— И бездруго не можем да открием огън в пристанището.
— И ти ли си мислиш същото, което и аз?
Ерик кимна.
— Време е да се обадим на полицията.
Той пренасочи обаждането през анонимен сървър, така че да не го проследят до кораба, и съобщи за стрелба при складовете за гориво на пристанището.
Секунди по-късно в далечината се чуха полицейски сирени. Камерата показа как стрелецът бърза върху цистерната към стълбата. Щеше да се измъкне, преди да пристигне полицията, но това вече не беше от значение за Ерик.
Трябваше да предупреди останалите. Предпочиташе да се обади първо на Хуан, но тъй като двамата с Макс бяха на лодка в морето и извън обхвата на мобилните телефони, единственият начин да се свърже с него бе чрез радиостанцията. Докато помагаше на Мърф да докуцука до лазарета, Ерик използва свободната си ръка да позвъни на Франклин Линкълн.
17.
Когато Линк получи обаждането от Ерик, двамата с Еди приближаваха международното летище „Иън Флеминг“, кръстено на най-прочутия жител на североизточна Ямайка. Намираха се само на няколко километра от курорта „Голдън Ай“ – Линк на специално модифицирания си „Харли“ и Еди на последния модел мотори, взет назаем от новия дилър на марката в Монтего Бей. Планът беше да си намерят добро местенце на бара при басейна, да си поръчат бургери и мартини (разбито, не бъркано) и да се насладят на разнообразие – както на океана и дивата природа, така и на облечените в бикини представители на човешкия вид. Вместо това се наложи да обърнат и да потеглят обратно към „Орегон“. Но първо трябваше да се справят с опашката, с която се бяха сдобили.
По време на лъкатушещото пътуване покрай брега бяха изпитали възможностите на моторите си, като се разминаваха на косъм с други водачи, които обръщаха минимално внимание на правилата за движение. Возенето беше приятно, докато не стигнаха Очо Риос, където двама типове със състезателни мотори „Сузуки“ се лепнаха за тях, като внимаваха да се държат на почтително разстояние. Вместо тениски и шорти двамата носеха черни кожени якета, твърде тежки за тази жега.
Линк и Еди ги бяха забелязали почти моментално. Беше напълно възможно да са просто любители мотористи, тръгнали на приятна разходка като самите тях, но малките промени в скоростта потвърдиха, че двамата следват темпото им. Обаждането на Ерик за двете атаки пък означаваше недвусмислено, че преследвачите им ще се опитат да успеят там, където колегите им се бяха провалили.
В този случай Линк смяташе, че най-добрата защита е доброто нападение.
Набра с гласова команда Еди. Двамата имаха слушалки за мобилните си телефони под каските. Предаде му казаното от Ерик.
— Така става, като подценят Линда – отбеляза Еди
— Сега трябва да решим какво ще правим с двете приятелчета зад нас. Какво според теб са намислили?
— Ако бях на тяхно място, щях да го напран ясно и просто. Сигурно чакат да спрем. Два изстрела с пистолет. Моторите ще им осигурят лесно измъкване.
— Според теб знаят ли, че сме невъоръжени?
— Вероятно го предполагат.
— Така е, но несигурността е наш приятел.
— Снайперистът несъмнено ги е предупредил, както Ерик предупреди нас – изтъкна Еди. — Което означава, че каквото и да са намислили, ще предпочетат да не се бавят с изпълнението му.
— Какво ще кажеш да го направим по-скоро, отколкото си мислят?
— Май имаш идея.
Докато подминаваха летището, Линк очерта плана си. Не можеха просто да избягат на стрелците. Моторите им бяха бързи, но сузукитата бяха по-бързи и по-пъргави. Стрелбата от движещ се мотор си беше предизвикателство, но ако преследвачите им се приближаха достатъчно, щяха да са им нужни само няколко щастливи изстрела, за да свалят Линк и Еди.
— Според мен шансът да се получи, е петдесет на петдесет – отсъди Линк. Всъщност преценката можеше и да е твърде оптимистична, но нямаха много други възможности.
— Ще ги приема, щом не можем да извадим дори ножове в престрелка.
— Картата показваше остър завой на около километър и половина преди курорта – каза Линк. – Това може да е най-доброто място да опитаме.