— Всичко е в екзекуцията.
— Не прозвуча особено приятно.
— Тогава ще перифразирам. Всичко е в изпълнението.
— Така е по-добре.
Продължиха с умерено темпо зад един камион, който се тътреше по пътя. Сузукитата бяха на стотина метра и две коли зад тях. Несъмнено водачите им обсъждаха дали да не съкратят програмата си.
Каквото и да възнамеряваха, нямаше да го направят достатъчно скоро. Завоят беше точно пред тях.
— Готов? – попита Линк.
— Готов.
— Да действаме.
Линк даде газ и рязко изпревари камиона, следван плътно от Еди. Върнаха се обратно в своето платно миг преди да се забият в друг камион, движещ се срещу тях. Продължиха да ускоряват по завоя, докато сузукитата не изчезнаха в огледалата за обратно виждане.
Линк отвори с една ръка багажника и грабна двете вериги, които връзваше на колелата на мотора си, когато излизаше да кара на по-несигурни места.
— Еди го доближи, за да вземе едната верига. На петдесет метра преди края на завоя набиха спирачки и обърнаха. Тъй като движението в Ямайка беше ляво като във Великобритания, Линк мина в лявото платно, а Еди подкара в дясното, за да може да държи с дясната ръка газта и в същото време да размахва веригата. Линк имаше по-трудната задача да върти своята верига над главата си. Усещаше как кокалчетата на ръката му изпукват, докато стискаше края й.
Както и очакваха, сузукитата се носеха с пълна скорост на завоя, за да не изостанат. Изненадата при вида на летящите към тях цели ги разколеба – точно колкото бе нужно. Двамата бръкнаха под якетата си и извадиха пистолетите, но вече бе късно.
Еди завъртя веригата странично като ласо и я пусна точно докато сузукито минаваше покрай него. Тя се закачи в предния калник и се омота между спиците. Моторът изстреля водача си над кормилото и се превъртя във въздуха, преди да падне върху пищящия стрелец, който тутакси замлъкна.
Линк се носеше към преследвача си, като въртеше веригата над главата си. Онзи успя да стреля два пъти напосоки, преди веригата да го халоса в каската. Главата на стрелеца се отметна назад и той излетя със салто от мотора, който продължи като каран от призрак, преди да излезе от пътя и да се забие в дърветата.
Линк се върна при нападателя си. При възможност трябваше да разберат кой стои зад тези атаки и как бяха научили къде точно ще се намира екипажът на „Орегон“.
Стигна до стрелеца и видя, че разпит няма да има. Вратът му бе извит под неестествен ъгъл, правещ дишането невъзможно. Линк се затича в тръс към Еди и го видя клекнал до другия моторист. Беше свалил каската му.
— Жив ли е? – попита Линк.
— Не за дълго.
Ясно беше защо. Моторът бе смазал коремната област. Вътрешните наранявания несъмнено бяха големи.
— Кой си ти? — попита го Еди.
Мъжът процеди нещо на френски.
Линк погледна към Еди.
— Разбра ли какво каза?
— Не разбирам нито думичка френски. Но ще разберем. – Той хвърли поглед към телефона си. Беше включен на запис. Стрелецът продължи да дрънка нещо още двайсетина секунди, после изкашля кръв, започна да гъргори и издъхна.
Движението по пътя се забави покрай касапницата и започна да се събира тълпа.
— Да се махаме – предложи Еди.
— Бих взел пистолетите им, но не ми се иска да обяснявам как сме се сдобили с тях, ако ни спре полиция.
— Правилно.
След като се качиха на моторите си и потеглиха обратно към Монтего Бей, те се обадиха на Ерик.
— Отървахме се от опашката си – прозаично каза Еди. – Няма жертви от наша страна.
— Всички ли са на линия? – попита Линк.
— Марк още се опитва да се свърже с Хуан и Макс – отвърна Ерик. – Линда и Джулия току-що пристигнаха. Остават Хали, Мак Ди и Майк Троно.
— Те къде са?
— Още в онзи бар на Хип Стрийт. Мак Ди ми прати есемес, че са попаднали в непредвидена ситуация.
18.
Мак Ди стана от масата и залитна назад, като събори стола си и се килна настрани, а Хали Каски и Майк Троно скочиха да го хванат. Никой от тях не изглеждаше по-добре. Масата беше затрупана с чашки за шотове и три бирени бутилки. Поръчваха уиски непрекъснато през последните двайсет минути, откакто бяха забелязали как онзи тип на бара хвърля крадешком погледи към тях.
Бар „Уотърфронт“ беше пълен с туристи от круизния кораб, които бяха предимно колежани в пролетна ваканция и млади двойки. Някои гледаха мачове по баскетбол и крикет на телевизорите по стените на заведението, но повечето се наслаждаваха на бриза от океана, питиетата и бургерите си, докато зяпаха къпещите се красавици на плажа от едната страна и минувачите от другата.