Мястото не се посещаваше много от местни, така че, когато забеляза самотния тип на бара, който явно залагаше на Западните Индии в мача по крикет срещу Англия, Мак Ди предположи, че е ямаец дошъл да гледа телевизия. Но по време на две прекъсвания за реклами, когато екранът потъмняваше, той видя, че мъжът наблюдава масата им в отражението на екрана.
Типът определено ги следеше, но те нямаха представа защо, докато Ерик не им се обади. Ако бяха белязани за убиване, премахването им в бара щеше да бъде гадна работа, при това щеше да остави много свидетели и да направи бягството трудно. Но ако ги изчакаха да излязат навън, нападателите можеха да ги застрелят и да се измъкнат, преди някой да е разбрал какво е станало.
Преди да получат предупреждението от Ерик, бяха решили да се позабавляват с човека, ако реши да им скрои някакъв номер. Всеки шот беше съпътстван с голяма глътка бира и с всяка следваща поръчка ставаха все по-гръмогласни и досадни. Но вместо да гълтат уискито, те прибягваха до стария трик и го изплюваха в преполовените бутилки бира. Онзи несъмнено вече беше предал на приятелчетата си новината, че целите им са здравата наквасени.
Онова, което започна като майтап, сега бе сериозно до смърт.
Мак Ди се запъти към тоалетната, като се олюляваше несигурно между масите. Мъжът на бара беше точно на пътя му. Докато вървеше. Мак Ди се хващаше за облегалките на столовете, уж да запази равновесие. Когато стигна наблюдателя им, ръката му се отплесна и бутна мъжа в гърба.
Онзи инстинктивно се извъртя. Ако Мак Ди беше някой друг, мъжът на бара със сигурност щеше да му извика да внимава къде ходи, но тъй като не искаше да се набива на очи, премълча.
— Прощавай, приятел – завалено изфъфли Мак Ди. – Не исках да те бутам.
— Awen pa konprann – отвърна мъжът и добави: – Няма английски. – И отново насочи вниманието си към телевизора.
Мак Ди се опули, сякаш беше видял отдавна изгубил се братовчед. Знаеше от Ерик, че нападателите може да са хаитяни, а мъжът бе казал „не разбирам“ на креолски. Мак Ди, който бе израснал в Луизиана, бе научил креолски и френски от дядо си и знаеше, че повечето хаитяни са двуезични. Хаитянският луизианският креолски си приличаха. Мак Ди реши да го свари неподготвен.
— Приятелю – възкликна той на креолски, ти говориш моя език! От Хаити ли си?
Мъжът определено не очакваше Мак Ди да говори родния му език и запелтечи.
— Аз… опитвам се да гледам телевизия.
— Наистина говориш креолски! Аз съм от низините на Луизиана. Това на практика означава, че сме роднини.
— Трябва да тръгвам. — Хаитянинът кимна на бармана за сметката.
Мак Ди го прегърна през рамо.
— Да тръгваш? Сега? Нека с приятелите те почерпим едно. Как се казваш?
— Наистина трябва да тръгвам.
Ръката на Мак Ди закачи твърд метален предмет на кръста на хаитянина, което потвърждаваше, че мъжът е въоръжен.
— Хайде, братко – изломоти Мак Ди. – Едно питие няма да те убие.
Барманът постави сметката пред мъжа.
— Трябва да тръгвам – отново каза хаитянинът.
— Нека поне ти платя сметката.
Мак Ди се наведе напред и подхвърли двайсет американски долара върху сметката. В същия миг грабна пистолета от колана на хаитянина и го заби в бъбрека му.
— Нямам проблем да те убия и тук – прошепна му той. – Схващаш ли? Ако да, кимни бавно.
Хаитянинът се подчини.
Мак Ди грабна една салфетка и покри ръката си с пистолета. Кимна на Хали и Троно, които моментално зарязаха пиянското представление и станаха. Четиримата се оттеглиха в дъното на заведението, при тоалетните. Вкараха хаитянина в мъжката тоалетна и заключиха вратата.
Хали остана на пост, докато Мак Ди и Троно обискираха хаитянина. Като не се брои сгъваем нож, единственото му оръжие бе пистолетът „Зиг Зауер“ 40-и калибър, който сега беше у Троно. Освен това имаше телефон със същия есемес на френски, който бе открила и Линда. Още две съобщения показваха, че е общувал с някого извън „Уотърфронт“.
— Кой си ти? – попита го Мак Ди на креолски.
— Няма да ви кажа нищо.
— Ще си кажеш всичко, щом те замъкнем на кораба.
— Не, няма.
— Не си аматьор, но точно в това не си от най-добрите. Войник си, нали?
Хаитянинът не отговори.
— Виж, войниците ги бива да атакуват, но не ги бива като шпиони – продължи Мак Ди. – Ние, от друга страна, имаме известен опит в подобни неща. Неща като разпити.
Хаитянинът го изгледа предизвикателно.