— Да не мислите, че можете да ме уплашите?
— Ще видим. Кой е отвън?
— Никой – отвърна с усмивка хаитянинът.
— Значи можем просто да си излезем от задния изход?
— Давайте – без никакво колебание ги подкани хаитянинът.
— Разположили са хора отпред и отзад — съобщи Мак Ди на Хали и Троно.
— Каза ли колко са? – попита Троно.
— Не. И тук няма да изкопчим нищо от него. Ще се наложи да го закараме на кораба, за да разберем кой е.
— Как ще се махнем оттук? – попита Хали. – Ще го използваме като заложник ли?
— Може да не им пука за него – предположи Троно. Кой знае, може да го застрелят заедно с нас.
— Прав си – съгласи се Мак Ди. – Дай да видя телефона. Стой при него. – Той взе пистолета, като остави Троно с опрян в гърлото на хаитянина нож. Написа есемес на френски: „И тримата излизат от предния вход след две минути. Свирнете два пъти за потвърждение“.
Есемесът замина. Секунди по-късно отляво се чуха две къси бибипкания. Мак Ди надникна и видя джип „Тойота“ с двама хаитяни в него да чака край бара. И двамата се взираха напрегнато към входа на заведението.
Мак Ди отиде при едни американски колежани, които си бяха спретнали колекция от бира на масата. Единият носеше панамена шапка и карирана риза върху тениска. Двамата с Мак Ди бяха горе-долу еднакви на ръст.
— Давам ти сто долара за шапката и ризата – предложи Мак Ди.
Студентът погледна тримата си приятели, после Мак Ди.
— Майтапиш ли се, човече?
— Няма майтап. – Мак Ди извади чисто нова стодоларова банкнота. – Правим сделката веднага.
— Еха! – разсмя се студентът и свали ризата и шапката. Грабна банкнотата от Мак Ди и плесна дланта на момчето до него, след което поръча по още една бира.
Мак Ди облече ризата и си сложи шапката. Двамата в колата нямаше да очакват от бара да излезе само един, а и различните дрехи го правеха на практика невидим.
Излезе навън, сякаш просто иска да се поразтъпче, като държеше под око отворения прозорец и не гледаше към тойотата. Шапката скриваше лицето му.
Мина покрай джипа и още една кола, след което се шмугна настрани и заобиколи. В страничните огледала се виждаше, че двамата в джипа продължават да наблюдават съсредоточено входа на „Уотърфронт“.
Отиде небрежно до тойотата и отвори задната врата. Преди двамата да успеят да реагират, вече беше вътре, опрял пистолет във врата на шофьора.
— Не мърдайте – каза той на креолски. – Разбрахте ли?
Двамата кимнаха. Той се облегна назад и опря дулото на пистолета в ролка тоалетна хартия.
— Заглушителят на бедняка – обясни Мак Ди. – Не ме принуждавайте да го използвам. — И двамата държаха в скута си автомати „Хеклер и Кох“ МР7. – А сега искам много бавно да махнете пълнителите от железата си и да ги пуснете зад вас. После дръпнете затворите и ми покажете, че са празни.
Двамата се спогледаха, после изпълниха инструкциите му.
— Браво на вас. А сега ги пуснете отзад един след друг. Ще започнем с шофьора.
Шофьорът се завъртя на седалката и вдигна автомата си. После го запрати надолу, а в същото време съседът му се хвърли към Мак Ди с нож в ръката.
Внезапната атака остави Мак Ди без избор. Или той, или те. Застреля първо нападателя, после шофьора през облегалките, като използва тоалетната хартия като заглушител. Двамата клюмнаха напред. Джипът се изпълни с миризма на изгорял барут. Мак Ди провери дали са мъртви, после огледа улицата. Никой не бе забелязал кратката схватка.
— Яд ме е, че ме принудихте да го направя – каза той на двата трупа и се обади на Хали.
— Отпред е чисто. Можете да го изведете.
— Имаме ли транспорт?
Макар че му се искаше да вземат джипа, нямаше как да махнат трупа от мястото на шофьора, без да ги видят.
— Ще се наложи да вземем такси.
— След малко излизаме.
Мак Ди сложи коланите на двата трупа и ги нагласи така, че да изглеждат като задрямали. После забърса всички повърхности, на които би могло да е оставил отпечатъци.
Троно и Хали излязоха от бара, подкарали хаитянина пред себе си. Троно го държеше в ключ от крав мага, който му позволяваше да контролира пленника си, а в другата си ръка стискаше ножа.
Мак Ди отиде при тях.
— Приятелите ти не пожелаха да сътрудничат – каза му той на креолски.
Хаитянинът зяпна към партньорите си в джипа. Досегашното му самочувствие се изпари.
— Не – паникьосано рече той. – Не можете да ме вземете. Ще избият цялото ми семейство, ако си помислят, че ви помагам.
— Кой? – попита Мак Ди. Приближаваше някакъв камион. – За кого работиш?
— Моля ви, убийте ме още сега!