Мак Ди поклати озадачено глава. Някой упражняваше тотален контрол върху тези хора.
— Иска да го убием – каза той на Хали и Троно.
Двамата реагираха едновременно и с еднакво изумление.
— Какво?
— Майтапиш се.
Преди Мак Ди да успее да обясни, хаитянинът се освободи от хватката на Троно, като си счупи два пръста, и се хвърли на улицата право пред камиона. Бронята го блъсна и го запрати под колелата. Няколко жени изпищяха. Двама мъже се хвърлиха да му помогнат, но отстъпиха назад, когато видяха в какво състояние е тялото.
Всички бяха шокирани от готовността на мъжа да се самоубие, вместо да бъде взет в плен.
— Да се махаме оттук – каза Мак Ди.
Докато вървяха до съседната улица да намерят такси. Мак Ди позвъни в „Орегон“. Отговори Линда.
— Къде сте? — попита тя.
— На път към кораба.
— Всички ли са добре?
— Нищо ни няма. Ще докладвам, когато дойдем.
— Връщайте се веднага. Подготвяме се за отплаване.
— Всички останали ли са на борда?
— Не. Точно това е проблемът. Не можем да се свържем с Макс и председателя.
19.
Хуан не можеше да си сломи кога за последно си бе взел почивен ден. Нямаше да го направи и днес, ако Макс не бе настоял, но след като се намираше на шестнайсетметровия модифициран катер клас „Каролина“ за риболов в открито море на име „Каст Ауей“* с бира в ръка и четири чудовищни жълтопери риби тон в хладилника, вече не разбираше защо изобщо се е съпротивлявал.
[* Корабокрушенец. – Б.пр.]
Лодката се полюшваше на петнайсет километра от брега. Четири рибарски пръчки стърчаха от въртящия се рибарски стол на пиедестал, от чиято дръжка висеше овехтял кожен колан. Хуан и Макс бяха единствените пътници на луксозния съд. Капитан Крейг Рийд, словоохотлив пожарникар от Бостън, оттеглил се в Монтего Бей, за да започне риболовен бизнес, се грижеше за управлението и изпълняваше ролята на единствен член на екипажа. Хуан и Макс нямаха какво да правят, освен да се наслаждават на чудесното време и бирата, докато не клъвне следващата риба.
— Знаеш ли, Рийд има правилна представа – каза Макс и отпи от бутилката си.
— Правилна представа за какво?
— За това как да се оттеглиш със стил.
Хуан наклони глава и го изгледа.
— Да не би да си мислиш да напуснеш Корпорацията?
Макс сви рамене.
— Може би не утре, но някой ден. В морето съм, откакто бях зачислен на онзи катер във Виетнам.
— И ти харесва.
— Така е. Именно затова ме привлича идеята и аз да си купя рибарска лодка.
— Корпорацията не ти ли осигурява достатъчно тръпка?
— Понякога твърде много.
— Но така оставаш млад.
— Иска ми се да направя нещо за килограмите си – каза Макс и потупа кръглия си корем. Джулия постоянно му натякваше да следи диетата си, но той просто не можеше да устои на пастата на готвача.
— Мога да инсталирам пътека за бягане на работната ти станция в оперативния център.
— Направиш ли го, определено ще напусна.
— Значи се разбрахме. Няма пътеки, няма напускане.
Чукнаха бутилките си и отпиха отново.
— Виж ти, каква изненада – обади се Рийд от мястото си на палубата над тях. – Май си имаме конкуренция за най-доброто местенце.
Друг риболовен катер пореше водите на около километър и половина от яхтата и се носеше с пълна скорост към тях. Приличаше на двайсетметров „Ландвеер“, по-висок клас от „Каст Ауей“.
— Приближава доста бързо – отбеляза Хуан.
— Това е „Оушънеър“ – каза Рийд и сбърчи чело. – Лодката на Колин Портър. Красавица е, напълно модифицирана и най-бързата в Монтего Бей. Но защо Колин е тук? Сутринта ми каза, че ще излезе на изток.
— Струва ми се странно, че плава право към нас – вметна Макс.
— Я да го питам какво става.
Рийд се опита да се свърже по радиото, но вместо отговор Хуан чу само някакъв пронизителен сигнал от говорителя.
— Какво му е на това чудо? – учуди се Рийд и заблъска конзолата.
Хуан погледна към Макс.
— Да ти прилича на заглушаващ сигнал?
— Определено. – Макс присви очи към приближаващия катер, когато осъзна какво има предвид Хуан с въпроса си.
Нямаше смисъл да проверяват мобилните си телефони. Дори да не бяха заглушени, намираха се далеч извън обхват.
— Някой ни заглушава ли? – попита Рийд. Той проследи погледите им до „Оушъаеър“. – Колин? Това е лудост.
Хуан огледа хоризонта.
— Наоколо няма други съдове.
— Радиото трябва да се е повредило – реши Макс
— Сигурно идва само за едно здрасти или да ни каже къде има най-много риба.