— Правил ли е подобно нещо преди?
— Ами… не.
— Доста странно съвпадение, не мислиш ли? Носят се към нас на пъден ход, точно след като радиото ти излезе от строя?
— Но да заглушава сигнала ни? Защо му е да го прави?
— Въпрос за един милион долара – каза Макс
Хуан се наведе към него.
— Това изобщо не ми харесва – тихо рече той.
— И на мен – отвърна Макс.
— Ако имат преносим заглушител на борда, значи са планирали да го вземат. Такива неща не се намират в железариите на пристанището.
— Което означава, че не искат да повикаме помощ.
— Доколкото знам, никой няма представа, че сме тук.
— Ако питаш мен, по-добре да играем на сигурно, вместо да съжаляваме.
Хуан погледна към Рийд.
— Знаеш ли, сигурно си прав, че няма защо да се тревожим, но не е зле да вземем някои предпазни мерки. Забелязах, че имаш харпун на стената с пръчките и такъмите.
— Онова старо нещо ли? Дори не знам как да го използвам. Купих го, защото си мислех, че някой от клиентите ми ще поиска да го използва, но досега никой не е проявил интерес. Служи само за украса.
— Нещо против да го държа наблизо? Просто за всеки случай? – Хуан беше оставил бойния си крак на „Орегон“.
— Майтапиш ли се?
— Предпочитам да съм готов за най-лошото.
— Стрелял ли си някога с харпун?
— Няколко пъти.
Рийд го изгледа със съмнение, после хвърли поглед към радиостанцията и кимна неохотно.
— Само не забравяй, че тук не можеш да ме съдиш, така че внимавай. Има само една стрела. И честно казано, дори не съм сигурен дали работи.
Хуан влезе в кабината и отиде при резервните пръчки, които бяха подредени на стената. Над тях имаше дълъг метър и половина харпун „Риф“ с пистолета дръжка. Въпреки че съпротивлението на въздуха бе много по-малко от това на водата, далекобойността нямаше да е кой знае колко по-голяма, но и това беше по-добре от нищо.
Свали харпуна от стената. Стрелата, която имаше гаден остър връх, се изстрелваше от три ластика от двете страни на тиковия ствол. Хуан зареди стрелата и опъна ластиците, докато закопчалката не се закрепи за нея. Не си направи труда да вземе въжето. Ако се наложеше да използва харпуна, нямаше намерение да изтегля улова си.
Излезе горе и видя, че „Оушънеър“ е забавил ход и е завил така, че двата катера да се доближи борд до борд. Разстоянието помежду им беше само няколко метра. Съдовете се поклащаха леко в спокойното море. Хуан застана на пети, отпуснал свободните си ръце.
Виждаха се четирима души, двама на мостика и други двама на риболовната палуба на кърмата. Онзи на пулта за управление беше по шорти и тениска, а другите изглеждаха не на място с дългите си панталони и леки сака – облекло, което трудно можеше да се очаква от туристи. Всички се взираха внимателно в „Каст Ауей“, без изобщо да се усмихват.
— Портър, какво правиш тук? – извика Рийд.
Собственикът на „Оушънеър“ Колин Портър се оказа онзи с тениската. Той погледна мъжа до него, сякаш обмисляше как да отговори. Съседът му бе мускулест, с късо подстригана коса и военна стойка. Личеше си, че той дава заповедите. Имаше изсечени скули, челюст като от мрамор и поглед, способен да накара и лавата да замръзне.
Хуан се запита кой ли е този тип. Местен полицай? Човек от въоръжените сили на Ямайка? Веднага отхвърли и двете възможности. Нито полицаи, нито военен би тръгнал да заглушава радиостанция.
Преди да успее да продължи с предположенията, двигателят на „Оушънеър“ замлъкна.
— Рийд, ще ви избият! – изрева с пълно гърло Портър, след което замахна и хвърли нещо като ключодържател през борда.
Мъжът до Портър се обърна и без да трепне, го застреля в главата с пистолета си. Тялото на Портър се прекатури през парапета и падна във водата.
Докато шефът убиваше капитана на катера, хората му извадиха скрити досега автомати и ги насочиха към „Каст Ауей“.
В същия миг Хуан грабна харпуна и го насочи към най-близкия противник. Двамата стреляха едновременно.
Стрелата улучи мъжа право в слънчевия сплит и той отлетя назад, а куршумите профучаха над главата на Хуан.
Стрелецът до него се целеше в мостика. Докато се мяташе към най-близкото укритие, Хуан видя как Макс дава пълен напред. Внезапното движение спаси живота на Рийд. Куршумът го улучи в рамото вместо в гърдите. Останалите куршуми пробиха дупки в тавана на мостика.
Всички държаха главите си долу, докато още куршуми тракаха по корпуса на „Каст Ауей“ За по-малко от минута излязоха извън обхвата им и стрелбата спря. „Оушънеър“ остана неподвижен зад тях.
Хуан се втурна към мостика и завари Макс да притиска рамото на Рийд с някакъв парцал, който вече беше подгизнал от кръв. Хуан смени Макс, който пое управлението.