Рийд беше в пълно съзнание. Рамото му се бе превърнало в алена каша. Не изглеждаше изпаднал в шок. Вероятно бе попадал и в по-сериозни ситуации като пожарникар.
Хуан огледа пораженията. Рийд се намръщи, но не каза нищо.
— Няма изходна рана и куршумът като че ли не е засегнал артерии – каза Хуан. – Късметлия си.
— Да бе – процеди през зъби Рийд. – Чувствам се така, сякаш току-що съм спечелил от лотарията.
— Ако не беше приятелят ти, сега и тримата щяхме да сме мъртви. Той изхвърли ключовете на запалването, за да ни спаси.
— Не мога да повярвам, че Портър е мъртъв. Беше добър човек, а онова животно го уби, без да му мигне окото. Кои са онези типове? Защо се опитват да ви убият?
— Не знам, но ще разберем. Първо трябва да те откараме в болница.
— Ще ни трябва поне половин час да стигнем до Монтего Бей – съобщи Макс. Той погледна назад, но погледът му се спря върху океана. И лицето му стана мрачно. – За съжаление, май не разполагаме с половин час.
Хуан се обърна и видя, че „Оушънеър“ вече не стои на едно място, а пори водата.
Убийците явно бяха открили как да запалят двигателя и сега го бяха надули на пълна мощност. „Оушънеър“ не само ги преследваше, но и ги настигаше.
20.
— Още никакъв късмет с радиото – съобщи Макс.
— Трябва да се оправяме сами, докато не стигнем до пристанище – каза Хуан, като продължаваше да притиска рамото на Рийд. Раната се оказа доста по-сериозна, отколкото изглеждаше. Бившият пожарникар дишаше трудно и Хуан се запита дали някое парченце кост не е пробило белия му дроб.
— Според мен имаме най-много десет минути, докато ни приближат на достатъчно разстояние, за да открият огън. Стрелбата с харпуна беше чудесна, но това бе единственото ни оръжие.
— Имаш ли нещо друго, което бихме могли да използваме? – обърна се Хуан към Рийд.
Рийд, чието лице бе станало пепеляво, само поклати глава.
— Трябва да има нещо, с което да се защитим – заяви Макс. – Щом ни настигнат, или ще ни покосят от катера си, или ще ни вземат на абордаж, ако се опитаме да се скрием вътре. Така или иначе шансовете ни не ми харесват.
— В такъв случай ще трябва да измисля нещо – каза Хуан. Той постави здравата ръка на Рийд върху парцала. – Можеш ли да притискаш?
Рийд кимна немощно. Хуан не искаше да го зарязва, но не можеше да направи нищо за него, докато не стигнат до безопасно място. Ако стигнат до безопасно място.
Слезе долу и видя, че елин от двамата останали мъже на „Оушънеър“ слиза на откритата предна палуба с автомат в ръка, докато другарят му управляваше. Той легна и се прицели в „Каст Ауей“ но не стреля – очевидно не искаше да пилее муниции, докато не доближат достатъчно. Макс също не смяташе да прави избягващи маневри, преди да е започнала стрелбата. Така само щеше да позволи на преследвачите да ги настигнат по-бързо.
Непотребният харпун лежеше на палубата до рибарския стол, където го беше захвърлил Хуан. Празните бирени бутилки бяха изпопадали, когато Мак даде пълен напред, и сега се търкаляха и се удряха в преградата на кърмата.
Хуан влезе в кабината и затърси нещо, което би могло да свърши работа. В добре заредения камбус имаше предостатъчно храна и питиета, но нищо по-смъртоносно от трапезен нож. Хуан имаше джобно ножче, но то би му свършило работа само като оръжие за ръкопашен бой.
Отвори люка към машинното отделение и слезе да види дали няма да открие нещо. Въпреки че миризмата на нафта бе силна, машините изглеждай добре поддържани. Хуан откри кутия с инструменти, но в нея имаше само гаечен ключ и няколко отвертки. Нищо, което би могло да се опълчи на автомат.
Канеше се да излезе, когато неприятната миризма го накара да спре. Осъзна, че всъщност разполагат с оръжие – самото гориво. Трябваше да измисли как да го изстреля по „Оушънеър“, но не знаеше как, докато не се сети за празните бирени шишета.
Забърза навън и събра четирите бутилки „Ред Страйпс“. Взе също преносимата помпа и се върна в машинното.
Махна капачката на резервоара и пъхна в него маркуча. Трябваха му само няколко изпомпвания, за да напълни характерните тумбести бутилки.
Отнесе ги заедно с комплекта инструменти в камбуза и затършува из шкафовете, докато не намери запалка. После взе една спасителна жилетка от склада, извади ножчето си и я разряза, за да стигне до дунапрена вътре. Бързо го наряза на ивици и ги натика в бутилките, където те щяха да се разтворят и да превърнат нафтата в лепкаво желе. После взе няколко кърпи за ръце, за да запуши гърлата. Обърна бутилките и ги задържа така, докато импровизираните фитили не се напоиха с нафта.