Вече разполагаше с коктейли „Молотов“. Следващата стъпка бе да измисли как да ти изпрати до целта им.
Хвърлянето им бе очевидният избор, но така щеше да се изложи прекалено много за куршумите. Може и да успееше да направи едно успешно мятане, преди да го повалят, но катерите трябваше да са практически един до друг, за да улучи със сигурност. Нуждаеше се от някакъв изстрелващ механизъм, който да запрати бутилките с по-голяма сила и скорост, и внезапно осъзна, че харпунът му осигуряваше всичко необходимо.
Върна се на палубата и видя, че „Оушънеър“ ги е доближил заплашително. Онзи на носа стреля два пъти, но нямаше шансове да улучи движеща се цел от това разстояние.
— Каквото и да правиш, по-добре побързай! – извика му Макс.
— Още две минути – отвърна Хуан, докато поставяше коктейлите „Молотов“ в хладилната чанта, за да са му подръка. – Ще направя каквото мога.
— Повече не ми трябва.
Сряза с ножа си ластиците от двете страни на харпуна и ги завърза, за да ги направи по-дълги. Взе една отвертка, бързо махна облегалката на въртящия се рибарски стол и я хвърли на палубата. Завърза двата ластика за металите дръжки на стола, а другите им краища – та кожения колан, който можеше да се огъва и беше идеален за хващане на бирена бутилка.
Прашката му беше готова. И тъй като столът се въртеше, беше в състояние да се цели навсякъде в дъга от сто и осемдесет градуса. Сега можеше да изстрелва коктейлите, без да вдига глава на повече от няколко сантиметра над кърмата.
Разбира се, стига планът му да проработеше. Имаше само един начин да провери, но не искате да изпуска елемента на изненадата.
Хуан се върна на мостика.
— Макс, искам да обърнеш.
Макс го изгледа слисано.
— Извинявай. Май чух, че искаш да обърна.
— Бягането само забавя неизбежното. Приготвил съм малка изненада за онези пирити. Коктейли „Молотов“. И съм готов да им ги поднеса.
— Това означава, че трябва да ги доближим
Хуан кимва.
— Мисля, че петдесет метра ще са достатъчни.
— О, добре. Знаех си, че ще направиш нещата трудни.
— А аз пък знам, че обичаш предизвикателствата.
Хуан се върна на кърмата, докато Макс обръщаше „Каст Ауей“.
Разполагаха най-много с две минути, преди да се озоват в обхват. Зареди една неотворена бутилка в прашката и опъна назад почти до скъсване. Добре смазаният стол се въртеше с лекота, когато мърдаше колана.
„Оушънеър“ беше точно пред тях и бе малко вероятно нападателите им да видят какво прави Хуан. Той се прицели в някаква надничаща зад хоризонта планина, затаи дъх и пусна прашката.
Ластиците избръмчаха и бирената бутилка се изстреля от катера, описа грациозна дъга и падна на повече от шейсет метра зад тях. Хуан направи още два опита, докато свикне. Вече се нуждаеше от истинска мишена.
— Приготви се! – извика Макс.
— А ти се сниши! – отвърна Хуан.
Долепи се до борда и запали първия коктейл, докато „Каст Ауей“ описваше нов полукръг. Стрелецът на носа вече беше открил огън на внимателни серии от по три изстрела като обучен войник, вместо да изпразни целия си пълнител наведнъж. Куршумите дупчеха мостика, който бе основната му цел.
„Оушънеър“ зави, за да продължи преследването. Когато се оказа точно зад тях, Хуан постави горящата бутилка в прашката и опъна. После се прицели и стреля.
Бутилката полетя във въздуха, но Хуан веднага разбра, че не е предвидил скоростта на катера. Коктейлът „Молотов“ прелетя над „Оушънеър“ и цопна зад кърмата му.
Хуан запали нов коктейл и се прицели по-ниско. Стрелецът осъзна, че вече има по-важна мишена на мостика и нагласи автомата си. Ако водата бе по-гладка, сигурно щеше да улучи с лекота Хуан, но заради вълничките куршумите се забиваха в преградната стена над главата му.
Хуан изстреля втория коктейл и този път се оказа, че се е прицелил прекалено ниско. Бутилката се пръсна в носа на „Оушънеър“ над ватерлинията, но пламъците бързо бяха угасени от водните пръски.
Водачът на катера или не беше видял коктейла „Молотов“, или не му пукаше, защото продължи да приближава, без да се отклонява от курса си. На Хуан му оставаха още два снаряда.
Запали третата бутилка и зареди прашката. Този път рискува да подаде глава малко по-високо, за да се прицели по-добре. Стреля, докато куршумите профучаваха покрай главата му.
И Хуан, и стрелецът разбраха, че попадението ще е точно в мига, в който коктейлът излетя от прашката. Мъжът скочи на крака да избегне премятащата се бутилка, но бе твърде късно. Тя се пръсна на палубата пред него като опръска и него, и катера с горящото желе.