Пламъците погълнаха стрелеца. Писъците му отекнаха над водата, докато се гърчеше в агония. За момент Хуан си помисли, че мъжът ще се опята да скочи във водата, но изведнъж от „Оушънеър“ проехтя изстрел. Горящият стрелец се строполи на палубата, избавен от мъките си от водача на катера.
Хуан зареди последния коктейл, но се оказа, че не му е необходим. Похитителят явно беше осъзнал, че шансовете вече са се изравнили, а не са на негова страна. „Оушънуеър“ рязко зави и се понесе по права линия към най-близкия плаж. Щеше да е късметлия, ако стигнеше до сушата, преди да успее да потуши пожара или катерът да потъне.
„Каст Ауей“ също не беше в особено добра форма за сражение. Двигателят кашляше и се давеше. Явно няколко куршума бяха пробили корпуса и бяха повредили двигателя или бяха прекъснали тръба за гориво. Те също щяха да са късметлии, ако успееха да се доберат сами до Монтего Бей.
Хуан се качи обратно на мостика.
— Добра стрелба, партньоре – похвали го Макс.
— Добре ли си?
— Облегалката на стола се жертва заради мен. – Дебелата кожа бе поела три куршума. – А ти?
— Отървах се без драскотина.
Хуан се наведе и видя, че Рийд е изгубил съзнание по време на сражението.
— Как изглежда той? – попита Макс.
— Зле.
— Изцеждам всичко, но ако двигателят откаже, ще се наложи да чакаме спасители.
— Рийд няма толкова много време. Опитай отново радиостанцията.
Шумът беше изчезнал. Намираха се извън обхвата на заглушителя. Макс изпрати зов за помощ на спешната честота. Отговорът изненада и двамата.
— Макс, Линда е. Добре ли сте?
— Двамата с Хуан сме добре, но имаме тежко ранен на борда.
— Излязохме от пристанището преди петнайсет минути и идваме да ви вземем. – Не беше нужно да казва, че „Орегон“ ги е открил по имплантираните предавателни устройства в бедрата им. Всеки член на екипажа притежаваше такъв предавател. – Пуснах лодката на вода. Би трябвало да я видите всеки момент.
Хуан и Макс се спогледаха загрижено. Щом „Орегон“ беше напуснал така внезапно пристанището, значи имаше нещо повече от онова, което им бе казано. Но не можеха да го обсъждат по откритата честота.
— Разбрано, Линда. Подробностите по-късно. Кажи на Джулия да се приготви за ранения.
— Разбрано. Край.
Надуваемата моторница с твърд корпус летеше по водата и бързо скъсяваше разстоянието. Когато се изравни с тях, Макс изгаси кашлящия двигател на катера.
Мак Ди и Трено бързо се качиха на борда.
— Май сте видели малко екшън, председателю – подхвърли Мак Ди, докато оглеждаше пораженията.
— Да, но да можехте да видите другите.
— Мисля, че можем – каза Троно и посочи димната диря, приближаваща брега. – Онова там те ли са?
Хуан кимна.
— Гомес приготвил ли е хеликоптера?
— Откакто влязохме в пристанището, правеше рутинна поддръжка. Ще бъде готов за полет след половин час. Ще ги преследваме ли?
— Не, трябва да откараме колкото се може по-бързо капитана на катера на „Орегон“. Прострелян е.
Колкото се може по-внимателно четиримата свалиха Рийд в моторницата.
— Мак Ди, остани на „Каст Ауей“ – нареди Хуан, след като приключиха. – Ще пратим двама техници да поправят двигателя. После ще измислим какво ще правим с катера.
Моторницата отново се понесе на пълна скорост, подскачайки на вълните.
— С нетърпение очаквам да чуя как сте се справили с онзи, който е надупчил толкова много лодката ви – каза Троно, който наглеждаше Рийд.
— Аз пък искам да разбера защо „Орегон“ е отплавал толкова рано – вметна Макс.
— Вие не сте единствените, които са били нападнати днес.
— Има ли жертви? – попита Хуан.
— Само Марк Мърфи. Куршум в прасеца. Хъкс каза, че ще се оправи, макар че ще му се наложи да зареже скейтборда за известно време.
— Кой друг е бил нападнат?
— Всички слезли на брега.
Хуан и Макс се спогледаха разтревожено. Някой бе взел на мушка членовете на екипажа, като знаеше подробно къде се намира всеки от тях. Това можеше да означава само едно.
В сигурността на „Орегон” имаше пробив.
21.
Ектор Базен скочи от горящия „Оушънуеър“ и доплува до брега две минути преди катерът да експлодира и да потъне с телата на хората му на борда. Въоръжен с пистолета си, той отвлече първата му попаднала кола – ръждясал пикап, каран от друсан растафарианец, който вонеше на марихуана. Един куршум в главата и Базен разполагаше с транспорт. Завлече тялото в гората и забърза към международното летище на Монтего Бей „Сангстън“.