Выбрать главу

След скачането във водата телефонът му не ставаше за нищо, но не можеше да рискува и да използва телефона на убития, за да нареди на пилота си да зареди гориво и да бъде готов за излитане. Не искаше полицията да свърже убийството с „Гълфстрийм“. Оставаше му да се надява, че другите му хора са се справили по-успешно и са готови за тръгване.

Караше, кипнал заради изпуснатата възможност. При толкова много едновременни цели не беше в състояние да получава в реално време сведения от Доктора, нито беше предвидил защитната стратегия на Хуан Кабрило. Но това не беше извинение. Базен знаеше, че председателят ще бъде на онзи катер невъоръжен и че това би трябвало да е достатъчно.

Не беше свикнал с подобни провали. Още докато растеше в бедняшките квартали на Порт о Пренс, той бе показал, че може да се оправя в тежки ситуации. Ако му трябваше нещо, било то храна, образование или пари, Базен намираше начин да си го осигури.

Подобно на стотици хиляди други бедни деца в Хаити, той беше restavec – дете, пратено да работи като, слуга в някое по-богато семейство.

Въпреки че имаше достъп до образование и достатъчно храна, за да порасне силен. Базен ненавиждаше новия си дом на високопоставен бюрократ от министерството на външните работи. Пердахът беше обичайна практика и за най-малкото провинение. Другият restavec в домакинството, сирак, който бе една година по-голям от него, на име Жак Дювал, никога не беше подлаган на подобни наказания, защото беше фаворитът, осиновеният син, който бюрократът така и не бе успял да зачене.

Физическите наказания станаха още по-лоши, когато бюрократът си осигури доходоносна работа в хавайското министерство в Париж и прехвърли там цялото си семейство. След един особено лош побой Базен се озова в болница със счупена челюст, ръка и ребра и се възползва от случая да потърси убежище във Франция. Нямаше други умения, така че влезе в Чуждестранния легион и започна да служи в елитен отряд командоси.

Обичаше тренировките и опасния живот, но не понасяше началниците, които неизменно му напомняха за детството му като слуга. Искаше веднъж завинаги да определя собствената си съдба, затова заряза военните след десет години служба и започна да работи като наемник, като в крайна сметка си създаде огромна мрежа от връзки и тренираше собствени войници от многобройните, поразени от бедност млади мъже на Хаити.

Знаеше, че Кабрило и хората му също са наемници. Но те май бяха останали с погрешното впечатление, че в мисиите им има нещо благородно. Базен се занимаваше с това чисто и просто заради парите. Беше готов на всякаква работа, стига да е добре платена, независимо какво представляваше операцията. Наемаше единствено хора, които споделяха неговата безскрупулност – някои, защото им харесваше, а други, защото знаеха какво ще направи Базен, ако не оправдаят очакванията му или го предадат.

Репутацията му привлече вниманието на Доктора, който се свързваше с него чрез различни посредници. Парите отначало потекоха щедро, а през последните шест месеца се превърнаха в същински цунами.

Дебютната мисия на Базен за Доктора беше като посредник в продажбата на открадната американска военна технология на венецуелски адмирал на име Даяна Руис. Ставаше въпрос за подводен дрон по проект на военноморските сили на САЩ на име „Пираня“. Базен не знаеше какво възнамеряваха да правят с него венецуелците, а и не му пукаше. Сделката беше за милиони, а неговият дял от нея бе значителен. Така че когато Доктора му направи ексклузивно предложение за много по-голяма операция, Базен не се поколеба нито за миг.

— Задачата беше да се сдобият тайно с научно оборудване – мисия, която го озадачаваше. Под ръководството на Доктора и с помощта на инженери и техници Базен създаде таен комплекс, от който сякаш нямаше никакъв приложен смисъл. Едва когато системата най-сетне заработи, Базен разбра истинските мащаби на визията на Доктора. Работодателят сподели с него главозамайващи подробности и ясно даде да се разбере, че ако хаитянинът остане с него, ще се сдобие с повече богатство и власт, отколкото е мечтал някога.

Използването на колумбийските наркобарони беше просто средство за постигане на целта. Макар че продажбата на дронове бе доходоносна и осигуряваше достатъчно средства за задействане на първата фаза от операцията, на Доктора му трябваха още милиони, за да осъществи крайния си план, и кокаиновите картели му осигуриха парите. След като вече си беше спечелил доверието на Доктора и бе чул до какво ще доведе Фаза 2. Базен с радост се съгласи да бъде част от нея.