Вместо да поправят рибарския катер на Крейг Рийд и да го върнат в Монтего Бей без него на борда, с помощта на един от крановете на „Орегон“ прибраха „Каст Ауей“ в най-големия трюм, където техниците щяха да поправят двигателя и да закърпят дупките – всичко това безплатно заради неприятностите, които бяха докарали на собственика.
Веднага щом „Каст Ауей“ се озова на мястото си, Хуан нареди „Орегон“ да напусне района колкото се може по-бързо, тъй като нападателите им можеха да крият още нещо в ръкава си. Три часа по-късно прибраха Еди, Линк и мотоциклета с една от мощните спасителни лодки на „Орегон”, която отплава да ги вземе от Очо Риос. Местният представител на „Харли Дейвидсън“ щеше да изпрати някого да прибере наетия мотоциклет на Еди.
След като целият екипаж отново бе на борда и се отдалечаваха от острова, Хуан посети лечебницата. Влезе и завари Джулия да си води някакви бележки на таблета.
— Как, е гостът ни? – попита той.
Тя остави таблета на бюрото и се облегна назад, като прокара пръсти през косата си. Като се изключи леката умора около очите й, не показваше никакви признаци на стреса, през който беше преминала.
— Операцията мина добре. Вътрешните кръвоизливи причиняваха натиск върху плеврата. Извадих куршума, сложих гръден дренаж и заших раните. Би трябвало да се изправи на крака след няколко дни. След шест седмици ще се е възстановил напълно.
— Добри новини. Буден ли е?
— Не. Ще ти кажа, когато е готов за посетители.
— Благодаря. Като се събуди, кажи му, че сме се погрижили за лодката му.
— Добре.
— Каква е диагнозата на дръзкия ни скейтбордист?
— Няколко шева и шина. Ще му остане красив белег, с който да впечатлява дамите.
— Годен ли е за работа?
— Определено може да седи на мястото си в оперативния център, но не бих го накарала да прави обиколки по трасето си.
— Спокойно – каза Хуан. – Вече прибрахме пързалката му.
Джулия разтърка очи.
— Добре ли си? – попита я той. – Обикновено не попадаш в екшъни като този, през който сте минали с Линда.
— Добре съм. Просто се радвам, че мога отново да спасявам хора, вместо да ги убивам.
— Ако с Линда не се бяхте справили с онези типове, днес щяхме да изгубим много хора.
— Линда направи всичко. Аз само се спънах в правилната посока.
— Крейг Рийд има късмет, че си го направила. Ще се върна по-късно.
Излезе и отиде в каютата на Марк Мърфи, която бе много по-напред от останалите, за да изолира метеоритните трясъци и тътена, които се носеха от тон колоните на уредбата му. Вратата беше отворена, така че Хуан почука проформа и влезе. Тъй като беше по време на принудително бездействие за Мърф. Хуан очакваше да го завари как се сражава с Ерик на някоя видеоигра на гигантския телевизор, ала вместо това намери двамата залепени за таблетите си. Кракът на Мърф беше вдигнат на канапето и бинтован. Патерицата лежеше на пода до него.
— Радвам се, че не влезе като мен в клуба на Дългия Джон Силвър – каза Хуан. – Аз съм единственият на този кораб, на когото му е позволено да има дървен крак.
— А аз с радост ще те оставя да си единственият с тази привилегия – отвърна Мърф. – Реших, че не ми харесва да ме прострелват.
— Приключихте ли с анализа на сигурността на компютрите ни? – попита Хуан и затвори вратата.
— Преровихме ги три пъти – докладва Ерик. – Нищо.
— Ако някой е надзъртал в мрежата ни, вече щяхме да сме открили нещо – добави Мърф. – Предпазните стени са здрави както винаги. В сървърите ни не е прониквал никой, на когото не му е мястото там.
— Ами подслушвателни устройства?
— Никакви мрежи, освен нашите собствени не излъчват сигнали от кораба – увери го Мърф.
— А аз претърсих оперативния център, заседателната зала и столовата с уреди за засичане на буболечки. Навсякъде е чисто.
Хуан се намръщи.
Бяхме атакувани на пет различни места едновременно. За координирането на подобно нещо е необходимо наличието на подробна информация.
— Може да са проследили всички след слизането от кораба – предположи Ерик.
— Един или дори двама – да. Но и петте групи? Освен това е трябвало да знаят къде отиваме, за да ни причакат в Монтего Бей със значителна огнева мощ.
— Пък и откъде някой би могъл да знае, че двамата ще бъдем на открито на палубата? – добави Мърф.
— Някой трябва да е проучил онази цистерна, за да я избере за място, от което да стреля.
— Значи няма проникване в мрежата и никой не подслушва съвещанията ни с бръмбари – каза Хуан.