— Плавал е под панамски флаг, но е принадлежал на венецуелска компания на име „Кабимас Шилинг“. Собственикът на компанията е един от най-богатите хора във Венецуела, Рикардо Леал. – Линда направи бързо търсене и откри хиляди резултати с името му. – Изглежда, че господин Леал има политически амбиции в страната си. Мнозина очакват да използва богатството си, за да се кандидатира за президент на изборите догодина.
Хуан отново погледна списъка и осъзна каква е връзката.
— Линда, направи справка за всички кораби, потънали през последните три месеца.
— Въпреки че в списъка на ЦРУ няма други кораби ли?
— Датите на потъване и датите, на които са обявени за изчезнали, може да се различават. Понякога един кораб не се смята за изчезнал няколко дни след като за последен път е имало връзка с него.
Линда изготви списъка и двамата го сравниха с числата от телефона. Тя ахна, когато видя как си съответстват.
Числата не бяха прогресия. Лейтенантът беше записвал числеността на екипажите на всеки кораб.
Алфа 17 – „Кантаура“, контейнеровоз, изчезнал край бреговете на Португалия със седемнайсет души екипаж.
Бета 19 – „Тукупита“, танкер, изчезнал при нос Хорн, екипаж от деветнайсет души.
Гама 22 – „Санта Крус“ с екипаж от двайсет и двама души, изчезнал в средата на Атлантически океан.
Всички кораби принадлежаха на „Кабимас Шилинг“. Първите два не бяха подали никакъв сигнал за бедствие, нито бяха съобщили за нещо нередно преди загубата на контакт. Просто изчезнали.
— Три кораба за три месеца? – отбеляза Линда. Това не може да е случайност.
— Сигурен съм, че застрахователят на Леал твърди същото. Сигурно си мислят, че нарочно е потопил корабите, или са били поддържани толкова зле, че са се разпаднали. И в двата случая застраховката отпада. А без застраховка никой не би поверил товара си на неговата компания.
— Мислиш, че Руис се цели в негови кораби ли?
— Възможно е. Ако и тя самата има политически амбиции, какъв по-добър начин да се отърве от най-големия си противник от това да го доведе до банкрут?
— Сега той сигурно едвам се държи на ръба – каза Линда.
— Още един потънал кораб и пада – съгласи се Хуан. Провери числеността на екипажите на останалите му кораби. Може да намерим съвпадение.
Отговорът дойде незабавно. Един от корабите на „Кабимас“ имаше екипаж от двайсет и трима души превозвач на коли на име „Сиудад Боливар“.
— Къде се намира в момента?
Линда провери базата данни за морския трафик.
— Отплавал е от Веракруз в Мексико прели два дни, натоварен с коли и строително оборудване. Дестинацията му е Пуерто Кабело, Венецуела.
— Което го поставя на няколкостотин километра южно от Ямайка – каза Хуан. – Току-що намерихме отговора.
— На какво?
— На въпроса защо някой се опитва да ни убие отвърна Хуан. – Руис възнамерява да потопи „Сиудал Боливар“ днес и ние сме единствените, способни да й попречим.
23.
Мария Сандовал беше почти приключила всекидневната си инспекция на автомобилните палуби на „Сиудад Боливар“. Като капитан на кораба нейна отговорност бе товарът да пристигне невредим и затова редовно проверяваше състоянието на затворените товарни палуби, за да се увери, че няма течове, които да позволят на солената вода да повреди пратката, както и че всичко си е на мястото.
„Сиудад Боливар“ беше гордостта на „Кабимас“. С дължина двеста и тринайсет метра и височина единайсет етажа, той можеше да транспортира до пет хиляди коли за растящия южноамерикански пазар. В момента колите бяха доста по-малко, тъй като таванът на палуба 10 беше вдигнат, за да се освободи място за обемисто строително оборудване – сонди, багери, подвижни кранове, самосвали, булдозери всички предназначени за Бразилия. Палубата под тази беше отделена за коли и джипове за Венецуела и Аржентина.
Общата стойност на товара възлизаше на повече от сто и петдесет милиона долара и Мария се отнасяше сериозно към отговорностите си. Късата й тъмна коса и кръглото лице я правеха да изглежда по-млада от нейните трийсет и осем години и грубоватите нови членове на екипажа често я подценяваха, когато я срещаха облечена с невзрачни панталони и лек пуловер, който не разкриваше нищо. Беше наложила строга дисциплина на кораба, гонена от напрежението и желанието да успее като единствен капитан жена в компанията. Поради загубата на три съда през последните три месеца екипажът беше изнервен, Мария прекарваше безсънни нощи в тревоги за кораба си и затова обръщаше особено внимание на всичко, което би могло да ги изложи на някакъв риск.