Усмихна се на хитроумния си резервен план. Със сигурност щеше да получи похвала от адмирала за спасяването на мисията.
След като активира процедурата по изпразване, той извади пистолета си и стреля по всички терминали, за да ги унищожи. Никой нямаше да успее да прекъсне изпразването оттук. Машинното отделение беше единственото друго място, от което можеха да се контролират баластните резервоари. След като кренът намалееше и стълбите станеха използваеми, Домингес възнамеряваше да прати човек там, който да извади станцията от строя, в случай че Мария Сандовал беше оцеляла след стрелбата по нея.
Изруга под нос, когато чу боботенето на приближаващия хеликоптер. Спасителите бяха пристигнали по-рано от очакваното.
Седнал на предната седалка на хеликоптера, Хуан неволно зяпна. Досега не се беше сблъсквал с подобна гледка. Сигналът за бедствие го беше подготвил да завари „Сиудад Боливар“ преобърнат, но не очакваше да види кораба полегнал на една страна, с обърнат към тях кил, докато приближаваха от север. Името на компанията КАМИБАС беше изписано с огромни златни букви на тъмнозелен фон върху дясната страна на кораба. Гледката му напомни за круизния кораб „Коста Конкордия“ лежащ върху скалите, които бяха разкъсали корпуса му, но тази гледка беше още по-невероятна, защото превозвачът на коли лежеше неподвижно насред океана.
— Подобно нещо не се вижда всеки ден – отбеляза Гомес Адамс, докато насочваше носа на хеликоптера надолу.
— Поне няма да използваме оксижените – каза Еди, седнал отзад между Линк и Мак Ди. Няколко месеца по-рано бяха попаднали на напълно преобърната мегаяхта и трябваше да разрежат корпуса й, за да спасят пътниците. Бяха готови да направят същото и сега, ала нямаше да се наложи, тъй като вътрешността на кораба беше достъпна. Найлоновото въже обаче сигурно щеше да им потрябва.
„Орегон“ беше зад тях и приближаваше с пълна скорост, но щеше да пристигне след половин час.
— Мислиш ли, че ще успееш да кацнеш? – обърна се Хуан към Гомес.
— Мога да докосна с плъзгачите корпуса, за да не се налага да се спускате с въже, но не виждам достатъчно равно място, че да останем стабилни.
— Колко време можеш да останеш тук?
— Ще издържа до пристигането на „Орегон“.
Хеликоптерът на „Орегон“, който се пазеше в кърмовия трюм, можеше да се издигне и спусне на подвижна платформа за излитане и кацане. MD 520N имаше необичаен дизайн, тъй като му липсваше опашна перка. Завиването на машината и контролирането на въртящия момент се осигуряваха от отходните газове на турбината. Хеликоптерът беше толкова маневрен, та Гомес се хвалеше, че можел да лети по-добре и от колибри. Той бе достатъчно опитен пилот и Хуан почти му вярваше.
Бяха излетели веднага щом засякоха сигнала за бедствие. „Орегон“ плаваше на юг от Ямайка, откакто Хуан беше открил, че „Сиудад Боливар“ е в опасност. Многократно се бяха обаждали на компанията да ги предупредят за наближаващата опасност, но биваха посрещнати със съмнение за мотивите им и Хуан не можеше да ги обвинява. Без по-конкретен анализ на заплахата компанията можеше да предаде само смътно предупреждение на капитана на кораба. Когато се озоваха в радиообхвата на самия кораб, сигналите за бедствие вече се подаваха. След като те внезапно прекъснаха, единственият кораб в радиус пет часа път до „Сиудад Бол и вар“ беше „Орегон“.
Хуан беше наредил да излетят с хеликоптера, за да стигнат колкото се може по-бързо. Въпреки че повикваха кораба през целия полет, не получиха никакъв отговор. Не знаеха дали в цялата история не са замесени пирати, но фактът, че при предишните инциденти нямаше оцелели, правеше Хуан предпазлив.
И четиримата от спасителния екип бяха въоръжени, а Хуан бе сложил бойния си крак.
— Да видим къде е спасителната лодка, преди да се спуснем – предложи Хуан. – Не може да са отишли далеч. – Неизречената тревога бе, че ако лодката е била спусната на вода, вече щяха да са се свързали по радиото с нея.
— Ще направя една обиколка – каза Гомес.
Той се спусна и вече започнаха да различават подробности от корпуса. Товарните рампи на кърмата и десния борд изглеждаха непокътнати и по местата си. Хуан огледа дъното и погледът му се спря върху петнайсетсантиметрова дупка в червената боя, малко под ватерлинията при носа. Това беше единственото видимо поражение.
— Май са имали проблем с дървояд – отбеляза Линк.
— Или някой е сондирал за нефт по дъното на кораба – предположи Мак Ди.