Хуан беше най-опитният моряк в хеликоптера, но не можеше да измисли някакво по-реалистично решение от шегите им.
— Снимай това, Линк.
Гомес спря за няколко снимки, след което заобиколи кърмата. Едва когато се озоваха от лявата страна, видяха някакъв риболовен траулер до товарния кораб недалеч от мостика в носовата част.
Хуан се изненада да види кораб, тъй като никой не беше отговарял на повикванията им. Не се виждаше никаква спасителна лодка, макар че тя можеше да е под водата, все още закрепена на котвения си кран. Първото му предположение бе, че траулерът е дошъл да прибере екипажа, но когато Гомес приближи, Хуан разбра, че заключението му е погрешно.
Във водата до траулера имаше въжета, общо осем, които бяха закрепени към някакви носещи се по повърхността предмети, но Хуан не можеше да ги различи от това разстояние. На траулера имаше десет души. Един от тях осигуряваше друг, който се държеше за въже по наклонената палуба на кораба. Но вместо моряк в работни дрехи, напускащият кораба човек беше облечен в черно и се катереше нагоре към мостика.
Гомес приближи още повече и Хуан видя, че мъжът е преметнал автомат на гърба си и е стъпил върху един парапет. Гледаше към хеликоптера и говореше в микрофона си. Хуан го позна моментално. Лейтенант Домингес от склада във Венецуела.
— Не ми приличат на спасители – каза Еди. Сякаш в отговор на думите му мъжете от траулера вдигнаха автоматите си и откриха огън. Куршуми затракаха по фюзелажа, преди Гомес да успее да прехвърли машината над корпуса на кораба и да се озове от другата страна.
Хуан погледна назад.
— Има ли улучени?
— Добре сме – отвърна Еди от името на всички.
— Онова беше лейтенантът, когото вързахме във Венецуела – каза Хуан на Линк.
— Знам. Мисля, че ме позна.
— Ако се опитват да потопят кораба, защо му е да се качва на борда му? – недоумяваше Мак Ди.
— Явно първоначалният им план се е провалил предположи Хуан. — Повикванията ни са подплашили Домингес, защото не е очаквал да види никого тук. Възможно е да е търсил друг начин да потопи кораба и да се отърве от доказателствата.
— И от свидетелите – добави Линк. — Възможно е на борда все още да има членове на екипажа.
Гомес потупа стрелката за горивото.
— Имаме нов проблем, председателю. Улучили са резервоара ни. Губим гориво. Как да действам?
— Можеш ли да се върнеш до „Орегон“?
— Мисля, че да, но ще трябва да тръгна още сега.
— Всички ли са готови за екскурзия? – попита Хуан.
— Не ми се вижда правилно да бием целия този път и да подвием опашка – изтъкна Линк. Еди и Мак Ди кимнаха сериозно. Когато излетяха, знаеха какво могат да очакват.
— Добре. Гомес, остави ни на кърмата точно зад комина, за да имаме известно прикритие. Щом разбере, че сме на борда, Домингес ще вземе колкото хора може със себе си на кораба. Вероятно ще поставят неколцина на палубата, така че ще трябва да минем през вътрешността, за да стигнем носа.
Гомес увисна над кърмата, като внимаваше да държи комина между себе си и траулера. Внимателно опря плъзгачите на хеликоптера в релинга на кораба, Мак Ди отвори вратата и с едно плавно движение скочи долу. Еди му хвърли няколко намотки въже, след което двамата с Линк го последваха също толкова грациозно.
Преди Хуан да излезе, Гомес му каза:
— Вземи надуваемата ми лодка.
— Ще ти потрябва, ако не успееш да стигнеш до „Орегон“ – отвърна Хуан.
— И на вас ще ви потрябва, ако потопят кораба.
— Няма да ни потрябва. Ако корабът потъне, Домингес няма да остави оцелели. Тази мисия е всичко или нищо. Ще се видим скоро.
Без да чака възраженията му, Хуан свали слушалките, излезе и затръшна вратата след себе си. Когато стигна най-близкия люк и се присъедини към останалите, хеликоптерът вече се изнасяше с максимална скорост към северния хоризонт.
25.
Мария Сандовал предпазливо стегна откъснатия ръкав на пуловера около левия си бицепс, който беше порязан от стъклото, докато летеше през разбития прозорец. Грубата превръзка беше подгизнала от кръв, но тя не искаше да прекъсне кръвообращението си и ръката й да стане неизползваема.
Когато скочи през прозореца, тя прелетя три метра и се стовари върху стената на една каюта. Остана там сигурно пет минути. Картината със смъртта на целия екипаж се въртеше в ума й, докато се мъчеше да осмисли нападението. Вероятно същото се беше случило и с другите кораби на компанията. Това не бяха пирати, щом не вземаха заложници. Очевидно целта им бе да потопят кораба заедно с нея и нямаше да се откажат само защото беше направила чудото да го спаси.