Хуан видя, че групата му не е пострадала.
— Залегнете зад рампата!
Еди дръпна Мария и забърза напред след Линк, но още куршуми рикошираха недалеч от нея, та за момент изгуби концентрация и се подхлъзна.
Плъзна се по палубата, но Еди я последва, хвана я за раменете и буквално я метна към Линк, който сграбчи китката й с ръчището си и я придърпа към себе си.
От усилието Еди изгуби равновесие, ала Мак Ди не беше достатъчно близо, за да му се притече на помощ. Еди се мъчеше да намери опора, но вече се пързаляше бързо и нямаше за какво да се хване. Понесе се под някакъв автогрейдер.
Мария и Линк стигнаха до прикритието на рампата, където той легна по корем, за да се прицели по-добре в Домингес. Изстрелите на нападателите им бяха станали още по-неточни.
Хуан не обръщаше внимание на рикоширащите около него куршуми, а се втурна към автогрейдера и намери опора в едното му молело, докато Мак Ди го прикриваше. Погледна назад и с облекчение видя, че Еди се е хванал за оста на един камион надолу към левия борд.
Щяха да са му нужни няколко минути да се върне сам обратно. Това беше време, с което не разполагаха.
— Хвърли ми въжето си – каза Хуан на Мак Ди.
— Ще го вържа тук – отвърна той, докато го сваляше от рамото си.
— Не, ти и Линк трябва да отведете Мария до машинното отделение. Ако тя не успее да спре изпразването на резервоарите, с всички ни е свършено.
Мак Ди се намръщи на заповедта и хвърли въжето на Хуан, който го улови и го метна на рамото си. Линк откри огън, позволявайки на Мак Ди да стигне до него и Мария.
Хуан им махна да продължават. Поне за момента бе в безопасност, прикриван от греблото на автогрейдера пред него.
Той активира микрофона си.
— Как си, Еди?
— Ожулих се доста прилично, но май нямам нищо счупено. Мария добре ли е?
— Нищо й няма. Пратих я напред с Линк и Мак Ди. Искаш ли да дойда при теб?
— Не, аз ще сляза. Ще задържим Домингес тук, за да не ги гони.
Хуан завърза въжето за окачването на автогрейдера, за да може да контролира спускането си. То се разви чак до края на трюма. Еди успя да го хване и се пусна от оста на камиона.
Хуан контролираше скоростта си, докато се спускаше към Еди. Когато го доближи, забави повече, отколкото очакваше. Но причината не бе в него. А в кораба.
Изправянето на кораба се беше ускорило драстично. Когато се озова под камиона до Еди, корабът скоро щеше да започне да се накланя към десния си борд.
— Мисля, че… – успя да каже Хуан, преди куршумите да рикошират от шасито на камиона и да го принудят да се скрие зад колелото. Двама от хоров на Домингес бяха пропълзели под машините, за да се прицелят в него.
След секунда корабът щеше да се озове в хоризонтално положение, което означаваше, че ги грози по-непосредствена опасност от стрелящите по тях мъже.
27.
Веднага щом настъпи внезапната промяна, Мария разбра какво предстои. Каза на Линк и Мак Ди да се качат в най-близкия джип. Всички коли на кораба бяха отключени, с ключовете на таблото за по-бързо разтоварване.
Носещата се към тях вълна беше висока само метър и двайсет, но щеше да е достатъчно синина да ги събори и да ги повлече със себе си, ако не се махнат от пътя й.
Метнаха се в джипа и затръшнаха вратата миг преди водата да ги обгърне. Засега им нямаше нищо, но най-големият страх на Мария бе, че това изместване на тежестта ще преобърне кораба.
Тя затаи дъх, докато водата се стече по рампата и се събра при десния борд. Наклонът беше само десет градуса – засега. Макар че рязкото изместване бе спряло, тя усещаше как „Сиудад Боливар“ продължава да се накланя бавно. Явно някоя от преградните стени на долното ниво не бе издържала, но това очевидно не бе засегнало баластните резервоари и те продължаваха да се изпразват.
Дясната страна на джипа бе във вода, която започна да прониква в купето. Линк завъртя ключа на запалването и свали прозорците от лявата страна. Измъкнаха се навън и се качиха на покрива на съседния джип.
— Насам – посочи Линк и тръгнаха към левия борд, като прескачаха от покрив на покрив на паркираните плътно един до друг автомобили.
След две минути скочиха на палубата до стълбището към машинното отделение. Този път сливането беше по-лесно, защото наклонът не бе така силен, но стъпалата бяха мокри и хлъзгави от водата, която бе минала само преди няколко минути по тях. Осветлението беше изгаснало заради късо съединение и Линк и Мак Ди включиха фенерчетата си.