— Трябва да се погрижим за Домингес и да стигнем до машинното – каза Хуан.
— Видях къде беше, когато метна гранатата – съобщи Еди. – В каросерията на един самосвал. Има добър изглед и позицията му е идеална за отбрана. Пряката атака не е най-добрата идея.
Палубата се наклони още и булдозерът започна да губи опора. Той се плъзна към десния борд с писък на метал върху метал, докато не се блъсна в самосвала до него. Хуан затаи дъх в очакване на лавина от метал. Веригите на камиона заскърцаха протестиращо от допълнителната тежест, но издържаха.
— Няма да продължи дълго така, ако кренът се увеличи – отбеляза Еди.
— Така е. – Хуан отново се свърза с Линк. – Не искам да ви пришпорвам, момчета, но тук имаме един отвързан булдозер, който се кани да отнесе половината товар към десния борд. Ако не спрете крена през следващите няколко минути, никой от нас няма да излезе оттук.
Сърцето на Мария биеше бясно, докато стрелбата отекваше в машинното отделение. Нямаше представа как Линк и Мак Ди оставаха толкова спокойни.
— Имаме двама души зад онези тръби над двигателя – каза Мак Ди, преди да се подаде и да стреля отново.
— Председателят казва, че положението горе е критично – съобщи Линк. – Трябва веднага да стигнем до станцията. Мислиш ли, че ще успееш?
— Може би, но нямам представа какво да правя, като стигна там.
— Мария може да ти обясни по радиостанцията как да спреш изпразването на резервоарите.
— Не, аз трябва да го направя – настоя Мария. – Ще отнеме твърде много време да му обяснявам цялата процедура. – Това е моят кораб – добави тя. – И няма да позволя на Руис да го потопи.
Линк отстъпи с неохота.
— Добре. Те нямат добър изглед към долното ниво, но въпреки прикриващия ни огън ще бъдеш прекалено изложена, за да използваш стълбата от мостчето. Ще те свалят, преди да си се спуснала и на четири метра. – Той многозначително погледна надолу към водата и Мария разбра какво има предвид. Вместо да използва стълбата, трябваше да скочи през парапета направо във водата.
— Ще успея – каза тя по-уверено, отколкото се чувстваше.
— Имаме и друг проблем – обади се Мак Ди. – Това е последният ми пълнител.
— И на мен. Гледай всеки куршум да си заслужава. Готови?
Мария пое дълбоко дъх и кимна.
— По мой знак – каза Линк. – Три, две, едно… Давай!
Мак Ди и Линк се извъртяха и изстреляха тройни откоси. Мария не изчака да види дали преградният им огън е имал успех. Тя скочи на крака, заобиколи тръбата и се хвърли през парапета, като се молеше водата да е толкова дълбока, колкото предполагаше.
Падна с краката напред и стъпи върху палубата. Имаше светлина колкото да види стълбите пред себе си, но маслото във водата пареше очите й.
Импулсивно й идеше да затвори очи и да излезе на повърхността, но колкото по-скрита останеше от стрелците, толкова по-добре. Заплува като делфин под водата към целта си. Дробовете й изгаряха за въздух, когато стигна стъпалата към станцията.
Изтласка се нагоре, като очакваше куршум в главата веднага щом се подаде над повърхността, но стрелбата все още беше съсредоточена в другия край на помещението. Пое си дъх и стъпи на стълбата. Изкачването на трите стъпала беше най-дългото през живота й, но веднага щом отвори вратата и се метна вътре, едва не изкрещя тържествуващо. Вратата се тръшна зад нея, блокирайки шума на двигателите и стрелбата.
Мария се втурна към терминала и чукна клавиатурата, за да извика системата за контрол на баласта. Толкова беше погълната от желанието си да спре изпразването на резервоарите, та почти не забеляза, че отново чува шума от машинното отделение. Някой беше отворил вратата.
Не си направи труда да види кой го е направил, пък и нямаше нужда да го прави, защото в следващия миг някакъв мъж извика:
— Alto!
Мария не му обърна внимание и щракна с мишката. Екранът потвърди, че резервоарите са затворени, след което дисплеят се пръсна от пороя куршуми.
Тя затвори очи и се подготви да посрещне собствения си край, но смъртта така и не дойде. Обърна се и видя, че стрелецът се взира неразбиращо в нея, на челото му се беше отворило трето кърваво око.
Секунда по-късно останалото му тяло разбра, че е мъртво и се свлече на пода. Стъклото зад него беше продупчено, а от другата страна стоеше Линк с вдигнат пистолет.
Той нахълта вътре да се увери, че мъжът с мъртъв.
— Ранена ли си? – попита я.
— Не. Успях да затворя резервоарите, преди да унищожи терминала.
Добре. Той скочи след теб, така че трябваше да го последвам. Мак Ди свали другия, но сега за всеки случай претърсва машинното.