Радиостанцията на убития изпращя. Линк я вдигна. Заслуша се, но поклати глава.
— Не разбирам испански – каза той и я даде на Мария.
Тя започна да превежда, докато слушаше.
— Пристигна кораб. Движи се с фантастична скорост.
— „Орегон“.
Разговорът продължи и Мария замръзна, когато чу следващото изречение.
Линк също се напрегна.
— Какво?
— Каза, че подводниците са заредени и готови за атака. Но целта им не е „Сиудад Боливар“. Лейтенант Домингес има някакво управляващо устройство. Изпраща ги да потопят кораба ви.
Когато Линк съобщи новината за дистанционното, Хуан му каза да предупреди на „Орегон“ да се оглеждат за подводници. Но при липсата на сведения за тях той не знаеше дали ще успеят да ги засекат или да им избягат. Трябваше да вземе устройството от Домингес и да деактивира подводниците.
Еди беше заобиколил зад самосвала, в който се криеше лейтенантът. Хуан чакаше в сянката на друг камион. Еди се приготви да изкара Домингес навън.
— На позиция съм – прошепна Хуан по радиостанцията си.
— Аз също – отвърна Еди.
Хуан изпразни половината си пълнител в огромната каросерия на самосвала. Домингес и още един мъж надникнаха над ръба и отвърнаха на огъня. В същото време Еди използва отвличането на вниманието и шума да се качи в кабината и да задейства хидравличния механизъм на каросерията. Тя започна да се издига с вой. Хуан се надяваше, че Домингес ще се помъчи да се задържи вътре, но той скочи отстрани до Хуан, а вторият излезе от другата страна. Налагаше се Еди да се погрижи за него. Хуан спринтира след Домингес по наклонената палуба. Виждаше управляващото устройство в ръката на лейтенанта. Екранът му светеше. Домингес спря, за да се обърне и да стреля, но изгуби равновесие и залитна, мъчейки се да се хване за нещо.
Хуан го блъсна и оръжията им полетяха нанякъде. Двамата се вкопчиха един в друг и се затъркаляха, докато гърбът на Хуан не се блъсна в гъсеницата на някакъв булдозер и ударът му изкара въздуха. Но по време на падането беше успял да грабне контролера от ръката на Домингес.
На екрана се виждаха три точки. Две от тях бяха една до друга, с означение „Сиудад Боливар“ и „Байя Бланко“, което трябваше да е траулерът. Третата точка бе назована „Неизвестен“. Трябваше да е „Орегон“. Той беше мишената.
Домингес извади нож от канията на бедрото си. Хуан не искаше да пуска контролера и блокира ножа с една ръка, докато продължаваше да държи устройството с другата. Това даде възможност на Домингес да го стисне за гърлото и да започне да го души.
Хуан не откъсваше вниманието си от контролера Домингес беше затиснал ръката му с коляно, но все пак можеше да движи дланта си. Пръстите му трепереха, докато местеше палеца си към „Байя Бланко“ Чукна веднъж и мишената се премести върху траулера. Появи се бутон „Потвърдете целта“. Хуан го натисна и с рязко движение на китката запрати устройството настрани. То се плъзна по палубата и изчезна от поглед.
Заби палеца на свободната си ръка в лявото око на Домингес. Лейтенантът пусна гърлото му и изкрещя. След като вече можеше да диша, Хуан извъртя ножа и го заби в гърдите на Домингес. Лейтенантът изпъшка от изненада, изхриптя за последен път и се свлече на пода.
Хуан се изправи и видя приближаващия Еди.
— Идваш точно навреме – каза Хуан и кимна към безжизненото тяло.
— Моят също е минало. Какво става с „Орегон“?
— В безопасност е. Но траулерът би трябвало да поеме всеки момент към дъното.
В такъв случай няма да остане никой, който да отговори защо някой искаше да ни попречи да спасим този кораб.
— Не мисля, че е свързано със „Сиудад Боливар“ – каза Хуан. – По-скоро онзи, който е пратил хаитянските убийци в Ямайка, не е искал да научаваме за подводниците. Когато ги приберем, ще намерим отговорите.
28.
Хуан и останалите излязоха на палубата навреме, за да видят как димящите останки на риболовния траулер потъват под вълните. Макс ги уведоми, че траулерът експлодирал вероятно защото някоя от подводниците е прерязала тръба за гориво. Слънцето отдавна беше залязло. „Орегон“ претърси района с прожектори, но не намери нито един оцелял.
Оставиха тялото на Домингес и хората му там, където си бяха. Тъй като инцидентът се беше случил в международни води на кораб, притежаван от венецуелска компания, но плаващ под панамски флаг. Юрисдикцията беше, меко казано, неясна. Разследването вероятно щеше да се проведе от застрахователя, но всички свидетелства щяха да сочат към военноморските сили на Венецуела.