Гомес беше закърпил резервоара на хеликоптера и откара петимата до „Орегон“, който временно бе преименуван на „Норего“, в случай че още са в района, когато пристигне спасителен кораб.
След като се погрижиха за раните на Мария, Хуан й предложи да се преоблече в чисти дрехи и да иде в общата столова за храна и кафе. Самият той отиде при Макс и Мърф на палубата да наглежда прибирането на подводниците.
Три от тях бяха оцелели след експлозията и сега се носеха на повърхността в очакване на следващата команда. Хуан беше търсил контролера, но той се бе изгубил някъде във водата в трюма на „Сиудад Боливар“. Големият кораб още беше наклонен, но за сега се държеше стабилно.
Хуан разгледа подводниците с бинокъл, докато хората ме подготвяха кран да ги приберат. С лъскавия си дизайн приличаха на малки изтребители с къси криле, опашна перка, отвори за поемане на вода на носа и за изхвърляне на кърмата. Подводниците имаха гръбна издатина, в която се намираше средството, с което се закрепяха и пробиваха корпуса на целта си, както и къса антена, приемаща сигналите от контролера.
— С нетърпение очаквам да разглобя едно от тези бебчета – каза Макс, потривайки доволно ръце. – Маже да успея да построя една за нас. Кой знае, може да ни послужи за нещо.
— Виждал ли си досега подобен дизайн?
— Не, но ми изглежда прекалено съвършен, за да е дело на венецуелците. Предполагам, че са сдобили с тях от китайците или руснаците.
— Или са ги откраднали – вметна Мърф, който снимаше носещите се на повърхността подводници. – Когато бях системен разработчик, трябваше да правим оценка на потенциални технологии за военните. Едната от тая беше за подводен стелт дрон за атакувана на кораби, но когато напуснах, проектът беше на етап чертожна дъска. Възможно е тези да се базират тъкмо на онзи дизайн.
Ако се основават на американска технология ЦРУ ще си ги поиска отбеляза Макс. – Предчувствам, че Лаигстън Овърхолт ще напише голям чак в близко бъдеща.
Хуан трябваше да се съгласи, че това откритие ще бъда новина номер едно на стария му ментор от ЦРУ.
Като стана въпрос за чекове, свърза ли се с „Аглас Салвидж“? – попита той.
Макс кимна.
— След малко тръгват с океански влекач от Кингстън. Собственикът, Бил Мъсгрейв, преговаря за условията с „Кабимас“. Тъй като ние сме намерили кораба, ще получим от него десет процента.
Спасяването на кораби беше доходоносен и опасен бизнес, така че заплащането обикновено бе процент от цената на кораба и товара му. В този случай това означаваше повече от сто милиона долара, ако успееха да докарат кораба до пристанището невредим, така че делът на Корпорацията щеше да е приличен.
Доста добре за един ден работа. А ето че се очертаваше да спечелят още повече.
Кранът спусна мрежата си и водолазите в моторницата бяха готови да подготвят подводниците за изваждане от водата.
Най-неочаквано първата подводница потъна под
повърхността.
— Какво, по дя… – изтърси Макс.
Изчезна и втората подводница. После и третата.
Хуан се свърза с оперативния център.
— Губим подводниците. Да не би да се готвят да атакуват? Докладвайте.
— Не, капитане – отвърна Линда. – Сонарът показва, че потъват право надолу.
Хуан се обади на водолазите да се опитат да стигнат до една от тях, но беше късно. И трите подводници потъваха бързо към дъното на три километра дълбочина. Дори да успееха да извадят подводниците, от тях едва ли щеше да е останало много.
— Прати снимките на Овърхолт – каза Хуан на Мърф. – Аз отивам да говоря с гостенката ни.
Хуан влезе във фалшивата трапезария и си взе чаша кафе, преди да седне при Мария.
— Екипажът добре ли се отнася с теб? – попита той.
— Всички са чудесни – каза тя, докато оглеждаше занемареното помещение. – Никога не бих си помислила, че на кораб в подобно… ъъъ, състояние, ще предлагат такава превъзходна храна.
— Всичко опира до външен вид. Корабът е по-чист, отколкото изглежда. Влагаме парите си там, където има смисъл. Виж, трябва да те помоля за една услуга.
— Разбира се. Каквото и да е. Вие спасихте мен и кораба ми.
— Ще ти бъдем благодарни, ако не споменаваш участието ни.
— Но защо? Ти и хората ти заслужавате медал и онова, което направихте.
— Предпочитаме да не привличаме прекалено внимание заради товара, който превозваме. – Нямаше нищо лошо да намекне, че са контрабандисти. Фактът, че имаха опит с оръжията и бойната тактика само щеше да подсили впечатлението.
Мария го погледна разбиращо.