— А, ясно. А какво да кажа за труповете в кораба ми?
Хуан беше готов с версията си.
— Пирати. Опитали са се да превземат кораба, докато е търпял бедствие, и избили екипажа ти.
— А кой е избил тях?
— Съперничество помежду им. Сред тези крадци, които в крайна сметка ще бъдат идентифицирани като кривнали от правия път моряци от военноморските сили на Венецуела, няма такова нещо като чест. Останалите избягали, когато разбрали, че не могат да приведат кораба в движение.
Хуан буквално виждаше как колелцата в мозъка й се въртят, докато обмисляше историята.
— Има логика – каза тя накрая. – Това е най-малкото, което мога да направя за вас.
— Благодаря. Междувременно смятам, че е по-добре да останеш с нас. Решението си е твое, разбира се, но ако зад тази история наистина стои адмирал Руис, може да си в опасност. Не мисля, че си пада по непредвидените неща. Разбира се, стига да нямаш нищо против да изчезнеш, докато не се разчуе.
— Едва ли ще мога да командвам кораба си в близко бъдеше. А на бившия ми съпруг определено няма да му липсвам. Но трябва най-малкото да докладвам в „Кабимас“
— Кажи им истината. Че се страхуваш за живота си, защото нападателите са се измъкнали. Когато бъдат заловени, ще се почувстваш достатъчно в безопасност; за да се върнеш.
Тя обмисли предложението му.
— Добре. Мисля, че ще ме разберат. В момента основната им грижа е как да спасят кораба.
— Чудесно. Ще кажа на стюарда ми Морис да те настани в подобаваща каюта.
— Още веднъж благодаря, капитан Кабрило.
Той й се усмихна.
— Радвам се, че успях да помогна.
Остави я в способните ръце на Морис и отиде в каютата си, където му бяха прехвърлили обаждането от Лангстън Овърхолт.
— Задейства какви ли не аларми с тези снимки, Хуан – сърдито каза старецът. – Никой не беше очаквал да ги види излезли на бял свят, да ме прощаваш за израза.
— Значи са американски дизайн?
— Флотът работеше върху този проект години наред, докато някакъв вирус не сложи край на програмата. Целият софтуер на контролерите беше заразен и файловете с техническата документация бяха заличени. Само някой от екипа би могъл да направи това.
— Значи е работа на вътрешен човек. Защо смяташ, че плановете не са попаднали в чужди ръце?
Защото открихме кой ги с откраднал. Оръжеен разработчик на име Дъглас Пиърсън. Файловете бяха открити в лома му. Той трябва да е пуснал вируса.
В затвора ли е?
Не, мъртъв е. Или поне си мислехме, че е мъртъв. Участваше в едно изпитание, когато корабът му беше унищожен от излязъл от строя въздушен дрон. Тялото му така и не беше намерено, но приехме, че е бил изпепелен при катастрофата и отнесен в морето.
— А сега не сте сигурни, така ли?
— О, сигурни сме, че трябва да е жив. Ако подводниците са били построени от венецуелците, няма начин да са го направили без негова помощ. Той беше един от малцината, които познаваха из основи програмата. Двама от екипа бяха убити при същия инцидент, а останалите още работят като военни контрактори. Не вярваме да са замесени, но за всеки случай ги държим под око. Мисля, че Пиърсън е нашият човек.
— В такъв случай го искам толкова, колкото и ти каза Хуан и му разказа за опитите за покушение срещу екипажа на „Орегон“.
— Откъде е можел да знае къде сте? – изуми се Овърхолт.
— И аз много бих искал да науча отговора на този въпрос. Но мисля, че това не е всичко. Ако Пиърсън има пръст в тази работа, значи разполага със средствата да движи нещата.
— Достатъчно лошо е, че откраднато американско оръжие е било използвано за потопяването на три кораба и повреждането на четвърти. Не можем да му позволим да го използва за терористична атака.
— Тъй като сте смятали, че е мъртъв – каза Хуан. – предполагам, че нямате представа къде може да се намира.
— Не, и не можем да действаме в тази посока. Знаеш как е във Вашингтон. Историята ще се разчуе за нула време. Възлагам ти задачата да откриеш Пиърсън. Ако намериш достоверни доказателства за заплаха, мога да ги използвам, за да предупредя съответните агенции.
— В такъв случай най-добре да започна от мястото, където е бил видян за последен път жив. Възможно е в останките от кораба да има някакви следи, които са били пропуснати. Дърк Пит ли се занимаваше с изваждането им?
— НАМПД извади кораба от дъното на Чесапийк, но Дърк нае фирма за анализ на катастрофи, която да разследва инцидента. Компания на име „Гордиън Енджиниъринг“.
— С кого да се свържа?
— Привлякохме главния им инженер заради деликатното естество на технологията. Има достъп до всички секретни материали. – Хуан чу шумолене на листа. – Намерих го. Още е в „Патъксент“ и възстановява отломките. Името му е доктор Тайлър Лок.