Слънцето отдавна беше залязло и Ектор Базен не виждаше нищо отвъд обсега на фаровете на тойотата, карана от Давид Паске. Тъй като Хаити бе най-бедната страна в западното полукълбо, селските жители не можеха да си позволят генератори и за осветление през нощта разчитаха на печките си на дърва. Мракът в хълмистата централна част, през която минаваха сега, бе толкова дълбок, че границата Между Хаити и по-богатия съсед на запад – Доминиканската република – се виждаше ясно на нощните сателитни снимки на остров Испаньола, на който се намираха двете страни.
Когато заобиколиха един хълм, внезапните ярки светлини на електрически лампи, осветяващи някаква фабрика за цимент насред нищото, бяха направо ослепителни. Разположен между хълмовете и езерото Пелигре, втория по големина водоем на Хаити, заводът се състоеше от десетина сгради, множество открити конвейери и купол, в който събираха варовика за по-нататъшна обработка.
Сградите изглеждаха стари, защото не бяха използвани в продължение на повече от петдесет години, докато Базен не ги придоби. Сега те служеха като база за наемническата му армия. Мястото беше идеално, на километри от най-близкото селище и никой не задаваше въпроси за постоянните гърмежи.
Нямаше ограда, която да държи настрана любопитните, но на стратегически интервали наоколо бяха поставени сензори за движение, които сигнализираха веднага за неканени гости на територията на имота.
Паске спря пред голямата сграда, която се намираше най-близо до хълма зад завода. Базен взе брезентовия си чувал и влезе.
Вътре завари шейсет души, всички местни жители, коленичили с ръце на главите си. Хората му ги обикаляха като вълци, с готови за стрелба автомати G36. На пода лежаха две тела.
Обаждането, което беше получил по пътя от летището, беше подготвило Базен, но сега отново се вбеси от този нов проблем.
— Какво стана? – попита той старшия офицер, когото беше оставил да командва.
Офицерът кимна към един мъж, коленичил в първата редица. От прясната рана на челото му течеше кръв. Той изгледа Базен с мрачна решителност.
— Докато копаеха, той и останалите скочиха на двама от охраната и ги убиха – докладва офицерът. – Успяхме да овладеем положението, преди да се доберат до оръжията.
— Охраната е трябвало да внимава повече – каза Базен. – Предупредих ги, че Жак е умен.
Жак Дювал завъртя глава и изплю кървава храчка.
— Не можеш да ни държиш тук вечно, Ектор.
Базен наклони глава настрани и изгледа стария си съквартирант и доскорошен заместник-началник на националната полиция на Хаити, преди да бъде отвлечен и домъкнат тук.
— Кой казва, че смятам да го правя?
— Повече няма да копаем за теб.
— Ще го правите, ако искате семействата ви да останат живи.
Дювал се изсмя горчиво.
— Не виждаш ли иронията, Ектор? Държиш ни като роби в първата страна, разбила оковите на робството и станала независима.
— Вие не сте роби, а предатели. Предложих ви да се присъедините към мен, а вие се опитахте да ме отстраните.
Дювал го изгледа със съжаление.
— Как стана такъв човек? С теб бяхме слуги в едно също домакинство. Заедно постъпихме в Чуждестранния легион. Бяхме еднакви. А сега ти си чудовище.
— Не бяхме еднакви. – Базен се обърна към другите коленичили, мнозина, от които бяха служили в хаитянското правителство заедно с Дювал. – Този човек, когото почитате, когото боготворите, е просто едно лицемерно псе, готово да остави едно по-малко от него момче да бъде пребивано всеки ден от живота му.
Дювал въздъхна.
— Прав си, Ектор. Трябваше да направя повече. Но тогава бях просто дете. А сега се опитвам да променя нещата, цялата система, да направя Хаити едно по-добро място.
— Положението няма да се промени. Никога. Именно затова те доведох тук. Ти и останалите тук сте побъркани, ако си мислите, че нещо може да се промени. Единственото, което се променя, е кой държи властта. Е, сега аз я държа. Заради това, което правим тук, ще имам повече власт, отколкото можеш да си представиш.
— Защо просто не ни убиеш? И двамата сме военни, така че бъди честен. Това ще направиш, нали? Не можеш да ни пуснеш след всичко, което видяхме.
— Още имаме нужда от вас за построяване на тунела за бягство, така че ви очаква още копаене. Но иначе си прав, нямам нужда от всички ви. Трябва да има последици за онова, което направи.
Базен взе автомата от най-близкия наемник. Дювал се изправи и го погледна в очите, сякаш знаеше какво предстои.